Учени от Дъблин установиха връзка между топлинните вълни и разпространението на инфекциозни заболявания

Горещите вълни, особено тяхната продължителност и интензивност, оказват сериозно влияние върху разпространението и протичането на заболявания, показва ново изследване на учени от дъблинския Тринити колидж. Много от съществуващите прогнозни модели не отчитат тази сложна връзка, което прави резултатите още по-важни за разбирането на здравните рискове при климатични промени.

Проучването установява, че разликите при периоди с екстремно високи температури – като например колко градуса над нормата достигат и колко дълго продължават – могат да увеличат тежестта на протичане на заболяванията до 13 пъти. Това сочат резултатите от експериментален модел при животни.

"Променихме амплитудата и продължителността на топлинните вълни при четири средни температури и четири различни момента, в които гостоприемниците са изложени на патогена. Този подход ни даде 64 уникални варианта на горещи вълни за сравнение", обяснява Ниам Маккартън, водещият автор на изследването.

Заключенията на учените идват в момент, когато климатичните промени и свързаните с тях метеорологични явления продължават да засягват много хора по различни начини. Температурите на въздуха в Пакистан миналия месец достигнаха 50 градуса Целзий, а Южна Африка бе обхваната от нетипични студове.

Специалистите имат добра представа за влиянието на температурата върху някои вируси и патогени, но знаят много по-малко за ефектите от внезапни горещини или студени вълни, както и за въздействието на продължителността на тези явления.

Учените анализираха поведението на водната бълха (Daphnia magna) и на патогена Ordospora colligata – широко използван модел за болести, предавани по екологичен път. Дафнията е единствен гостоприемник на патогена. Експертите проследиха въздействието на топлинните вълни чрез различни комбинации от фактори.

Най-важното откритие е, че в сравнение с други видове температурни колебания (като например студени вълни), горещините се държат по различен начин – променят тежестта на протичане на болестта до 13 пъти.

"Наскоро беше публикувано проучване, според което 58 процента от човешките патогенни заболявания са се влошили от климатичните и температурните промени", припомня Маккартън. Според него съществува необходимост от по-подробни модели, които да помогнат за по-доброто прогнозиране на вероятното въздействие на горещите вълни върху различните заболявания.

Изследователят отбелязва също, че има проучвания, предполагащи, че почти 70 на сто от случаите на заболели от COVID-19 през лятото на 2022 г. е можело да бъдат избягнати, ако не е имало жеги по това време.

"Заради изменението на климата видовете комари, които пренасят болести като денга, зика и малария, се срещат все по-често в части от Южна и Централна Европа, включително Италия и Франция – райони, които преди това са били твърде хладни, за да ги поддържат", посочва Маккартън.

Научният екип е на мнение, че е важно бъдещите модели за специфични заболявания да отчитат колебанията и екстремните температури, а не само средните стойности. Данните от изследването са публикувани в научното списание PLOS Climate.