Бившият външен министър видя липса на дипломатически ходове след срещата с руския посланик

Бившият външен министър Даниел Митов критикува остро предпазливите формулировки на българското правителство относно атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море, при които над 20 души са загинали или все още са в неизвестност. В студиото на предаването „120 минути“ по bTV дипломатът постави под въпрос колебанието на властите да посочат веднага отговорната държава след ударите от 6 и 13 октомври в изключителната икономическа зона на страната ни.

„Коя е тази трета страна, толкова мистериозна и могъща, която може, отвъд знанието на Русия и Украйна, да атакува кораби в Черно море? Мисля, че това би било много притеснително“, заяви Даниел Митов в ефира на bTV. Според него още след първите нападения в началото на октомври е имало достатъчно основания Русия да бъде посочена директно като отговорна за нестабилността в региона.

Прогнозиране на миналото и фалшиво успокоение

Според бившия първи дипломат представителите на изпълнителната власт са подходили с неоправдана пасивност при определянето на произхода на безпилотните апарати. Той обърна специално внимание на изказване от страна на военното ведомство след инцидентите.

„Министърът на отбраната формулира още по-забавно изречение, което беше: „Очаква се дроновете да са били руски“. Тоест прогнозираш миналото, като отказваш да поемеш отговорност за настоящето“, коментира Даниел Митов в студиото на предаването „120 минути“. По думите му логиката за руския произход на дроновете е съществувала още при първите удари на 6 октомври, но правителството е запазило мълчание по тази линия. Едва след втората вълна от нападения на 13 октомври премиерът Румен Радев е заявил публично, че логиката сочи към Русия.

„Не казвам, че неговата реакция или неговите думи са довели до втората атака, но можеше още първия път тази логика да бъде изразена“, посочи гостът в телевизионното студио. Той допълни, че в официалните заключения на Европейския съвет Русия вече е определена ясно като отговорна за агресията и дестабилизацията.

„Кой е отговорен за нестабилността в Черно море? Кой е отговорен за агресията? Кой е отговорен за войната? Ако не го направиш, агресорът не плаща никаква цена“, каза още бившият външен министър. Той отхвърли тезата на родните институции, че българското общество трябва да бъде спокойно, тъй като ударите са нанесени извън териториалните води на страната. Докато европейските лидери са изразили сериозна тревога от случващото се, българските власти първоначално са използвали локацията като аргумент за успокоение.

„Това, че атаките са се случили в изключителната икономическа зона на България, за Брюксел и за Европейския съвет е притеснително, а за нашето правителство това беше успокоение“, подчерта Даниел Митов и призова нападенията да се разглеждат през призмата на цялостната сигурност в Черноморския регион.

Практическите пробойни на идеята за мораториум

В разговора беше засегнато и лансираното предложение за въвеждане на мораториум върху нападенията срещу търговски плавателни съдове в акваторията на Черно море. Според дипломата подобна инициатива звучи добре на теория, но се сблъсква с тежки практически препятствия, свързани с реалния контрол.

„Как го налагаш този мораториум? Кой следи за прилагането му? Как се понасят санкции, ако някой наруши мораториума?“, попита Даниел Митов в ефира на bTV. Той припомни, че в приетите документи на Европейския съвет липсва подобен механизъм, а вместо това е записан директен призив за незабавно прекратяване на атаките.

По думите му единствените работещи инструменти за натиск от страна на международната общност остават икономическите санкции и продължаващата подкрепа за отбраняващата се държава.

„За да понесе агресорът последствия, за да плати цена за агресията, затова се налагат санкции. Затова се помага на жертвата“, категоричен беше бившият министър. Той припомни, че според позицията на Европейския съвет военната помощ и гаранциите за сигурност на Украйна са пряка част от усилията за постигане на траен мир.

Изчерпаните дипломатически ходове с руския посланик

Специален акцент в анализа на Даниел Митов бе поставен върху решението руският посланик у нас Елеонора Митрофанова да бъде извикана директно при премиера Румен Радев след инцидентите в морето. Според дипломатическата практика подобна стъпка на най-високо правителствено ниво изчерпва предварително възможностите за градация на реакцията при бъдещи кризи.

По-целесъобразният ход още след първите атаки на 6 октомври е бил посланикът да бъде извикан в Министерството на външните работи, където да му бъде връчена остра дипломатическа нота от ресорния министър.

„Ако искаш да запазиш ходове за бъдещи дипломатически действия, викаш посланика на ниво, което ще ти позволи при евентуална ескалация да го извикаш на по-горно ниво“, обясни Даниел Митов. Прескачането на външното министерство и директната среща при министър-председателя поставя българската дипломация в деликатна ситуация при евентуален нов инцидент в морската ни зона.

„Ако се случи нещо отново, на какво ниво ще я извикат? Трябва вече да я изгонят или да отзоват нашия посланик от Москва, за да свалят нивото на дипломатическото представителство“, предупреди бившият външен министър, като уточни, че експулсирането на дипломатически представител е крайна мярка, която държавите обичайно се стремят да избягват.