Откриха уникален релеф с три нимфи и богинята Кибела

Археолози под ръководството на главния уредник в Националния исторически музей Ивайло Кънев доразкриха древен езически храм и уникален мраморен релеф от Късната античност по време на приключилите през октомври редовни разкопки в местността „Балък дере“ в община Ивайловград, съобщават от Националния исторически музей. Проучванията край река Арда, финансирани изцяло по проект към Министерството на културата и подкрепени от Община Ивайловград, доказват, че целият живот в района през Античността се е въртял около този религиозен център, просъществувал тайно въпреки официалните забрани в Римската империя.

Тайни ритуали и жестоки санкции през V век

Новите открития от сезон 2026 година потвърждават досегашните предположения на учените, че комплексът на брега на река Арда е функционирал като ключово духовно средище за цяла Западна Тракия още от III век. Съдбата на светилището обаче се преобръща драматично между средата на IV и първата половина на V век, когато християнството постепенно се утвърждава в пределите на Римската империя.

Повратният момент настъпва през 392 година с едикта на император Теодосий Велики, който налага християнството като единствена официална религия. Въпреки държавните забрани, проучването на културните пластове в крепостта ясно показва, че местното население е продължило да извършва своите древни езически ритуали в храма.

„В храма езическите практики са продължили въпреки официалните власти и тяхното разкриване е довело до жестоки санкции, свързани с пълното опожаряване на комплекса в средата на V век и опит да се заличи споменът за великите тракийски богове“, посочват от Националния исторически музей.

Според изследователите архитектурните детайли и хронологията дават основание да се смята, че в местността „Балък дере“ вероятно е разкрит един от последните действащи езически храмове на траките в Западна Тракия. Това свидетелства за силната устойчивост на традиционните култови практики в период на тежки репресии срещу всеки, дръзнал да се противопостави на новата официална религия.

Архитектурен прецедент в градска среда

Самата сграда на храма е с обща дължина от 15 метра, има трапецовиден план и е ориентирана в посока югоизток–северозапад. Вътрешното пространство е разделено на три отделни помещения, които са свързани помежду си чрез входове. В най-голямата зала се намира олтарът, в средното помещение е изграден жертвеникът, а третата част е служела за съхранение на поднесените дарове.

Най-голямата научна ценност на разкритата постройка се крие в това, че трите основни структурни елемента са разположени в една права линия. По данни на археолозите в практиката досега за първи път се засвидетелстват всички основни елементи на езическата храмова архитектура, организирани в общо пространство в градска среда от Античността до V век. Тази специфика нарежда обекта край Ивайловград сред най-значимите постижения в изследването на античната религиозна архитектура.

Загадката на трите нимфи и богинята Кибела

Ключова следа за това на кои точно божества са се кланяли древните обитатели дава новооткрит мраморен релеф. Върху камъка в обща сцена са изобразени три нимфи заедно с богинята майка Кибела.

„Подобна комбинация от изображения — на трите нимфи и Кибела в една композиция, се среща за първи път“, отбелязват проучвателите от музея.

Уникалната находка насочва учените към пряката връзка между храма и почитта към тези божества, като отваря нови посоки за анализ на религиозните вярвания в региона. Допълнителна светлина върху функцията на сградата хвърля и откритият воден канал, който опасва целия храм, както и непосредствената близост на река Арда. Тези хидротехнически особености водят археолозите до работната хипотеза, че на това място е действал нимфеум — специално водно светилище, посветено на нимфите, което тепърва ще разкрива пълния си мащаб при бъдещите разкопки.