Съкращенията засягат половината състав на бившето ведомство

Над 100 служители на бившето Министерство на електронното управление, което се вля в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, са останали без работа в края на септември, съобщават от БГНЕС. Освобождаването обхваща близо 50 процента от целия персонал на ведомството и е извършено без конкретни обяснения към засегнатите специалисти, като повечето от тях вече са завели съдебни дела за защита на правата си.

Засегнати дирекции и служители с ТЕЛК

Заповедите за прекратяване на служебните правоотношения са връчени масово на 21 септември. Сред освободените кадри има представители на всички управленски и експертни нива — от директори на дирекции и началници на отдели до държавни, главни и младши експерти, които отговарят за поддръжката на критични държавни системи.

„В заповедите просто пишеше съкращаване на длъжността. Без никакви обяснения“, разказва уволнена служителка с над 20-годишен професионален опит, цитирана от БГНЕС. Според нея „администрацията е била буквално обезглавена“.

От приложения към отвореното писмо на служителите списък става ясно, че съкращенията обхващат общо осем структурни звена. Освободени са двама директори на дирекциите „Електронна идентификация и данни“ и „Контрол“, трима началници на отдели, както и десетки експерти по мрежова и информационна сигурност, бизнес анализатори и юрисконсулти. Тези специалисти са изграждали и поддържали архитектурните решения за дигитална трансформация и сигурността на електронното управление.

Закрит е изцяло и пресцентърът на ведомството, а без работа са останали и служители с решения на ТЕЛК. „Освободиха и двама души в административно обслужване, като за тях са получили санкцията на Инспекцията на труда, за да бъдат уволнени“, посочва още дългогодишният експерт.

Спор за мотивите и отворено писмо до парламента

Според официалната позиция на министъра на иновациите Иван Василев, назначен от премиера Румен Радев, промените представляват „оптимизация на администрацията с 10 процента“. Освободените специалисти обаче оспорват тези данни и твърдят, че съкращенията реално обхващат над половината от състава на бившето министерство.

„Половината министерство останахме на улицата, тъй като от около 210–215 реално заети щатни бройки, съкратените са над 100 души“, обяснява бившият служител на ведомството.

В отговор на действията на ръководството засегнатите държавни служители са изпратили отворено писмо до ръководството на Народното събрание, парламентарните групи и министър-председателя. В документа те сигнализират за нарушения на Закона за държавния служител и Закона за защита от дискриминация.

Авторите на писмото припомнят, че по време на изслушване в парламентарна комисия на 7 октомври 2026 година ресорният министър Иван Василев е мотивирал освобождаването с това, че служителите „не са покрили изискванията за проактивност, отчетност, прозрачност и качество на работата“. Според експертите тези оценки са субективни, не почиват на законово установените критерии за атестация и не могат да бъдат основание за фиктивно съкращаване на щатни бройки.

Въпроси около машините за гласуване и щети за бюджета

В отвореното писмо се обръща специално внимание на факта, че кадровите промени са извършени само месец преди президентските избори. Сред освободените са дългогодишни специалисти, ангажирани пряко с процесите по удостоверяване на машините за гласуване. На тяхно място министерството е определило външни експерти, което според авторите на сигнала поставя въпроси за прозрачността и мотивите зад рокадите.

Заради липсата на ясни критерии при прекратяването на правоотношенията казусът вече се пренася в съда. „Половината от колегите водим дела, включително и аз“, потвърждава един от освободените експерти.

В писмото си служителите предупреждават, че при очаквано съдебно възстановяване заради процесуални нарушения институцията ще бъде осъдена да изплати сериозни обезщетения за времето, в което хората са останали без работа, заедно с натрупаните лихви и съдебни разноски за сметка на данъкоплатците. Освен преките финансови разходи за бюджета, експертите посочват и риска от блокиране на европейски проекти и срив в поддръжката на ключови електронни системи заради загубата на граден с десетилетие капацитет.