Загубата на сняг и сушите променят климата на Балканите

Температурите в Черноморския басейн могат да се повишат с до 4 градуса по Целзий към 2070 година, съобщават от Анадолската агенция. Според мащабно проучване на изследователи от Истанбулския технически университет и Университета в Берн, климатичните промени ще доведат до екстремни валежи, загуба на снежна покривка и драстично удължаване на горещите вълни в целия регион.

Изследването анализира климатичните прогнози при сценарий за високи въглеродни емисии. Според ръководителя на екипа проф. Баръш Йонол, Черноморският регион се затопля значително по-бързо от другите водни басейни заради своя полузатворен характер. В някои райони увеличението на температурите вече достига между 0,5 и 1 градус на десетилетие.

Двоен риск от суша и наводнения

Прогнозите на учените чертаят сериозни климатични аномалии. Температурите в басейна могат да се повишат с между 2 и 4 градуса през зимата и с 3 градуса през лятото. Един от най-значимите ефекти е очакваното удължаване на горещите вълни – явления, които в момента траят между 5 и 10 дни годишно, в бъдеще ще достигат 50-55 дни.

Летните валежи в западното Черноморие и района на Мраморно море ще намалеят с над 50 процента, докато зимните ще се увеличат. Очаква се максималният дневен валеж в района на Истанбул да скочи двойно – от 210 мм в момента до 437 мм, превръщайки града в потенциална „гореща точка“ за екстремни наводнения. Успоредно с това пролетната снежна покривка ще намалее с 20 процента.

"Атмосферата няма граници. Не е достатъчно една страна да работи сама, но има много неща, които можем да направим локално. Политиките на адаптиране не могат повече да бъдат отлагани", казва проф. Йонол.

Българското крайбрежие прегрява

Данните на турските учени се потвърждават и от тенденциите по родното крайбрежие. Според климатолога д-р Зорница Спасова, цитирана в българския ефир, за последните 40 години средната скорост на затопляне по нашата акватория е около 0,65 градуса на десетилетие, което чувствително надвишава глобалното средно ниво.

Температурите на морската повърхност през лятото вече рутинно достигат 29-30 градуса по Целзий. Това увеличава изпарението и влагата в атмосферата, което води до по-интензивни и внезапни бури.

Заплаха за биоразнообразието и нов енергиен потенциал

Претоплянето на Черно море крие критични рискове за неговата екосистема. Топлата вода задържа по-малко кислород, което задушава традиционните местни видове и създава идеални условия за опасни цъфтежи на планктон. Според данни на Българската академия на науките, все по-често се наблюдава навлизане на екзотични и инвазивни видове риби и водорасли от Средиземноморието.

Същевременно експертите посочват, че променящият се климат налага спешно преосмисляне на инфраструктурата. Докато учените алармират за нуждата от адаптация, Черно море се очертава като стратегическа зона за изграждане на мащабни офшорни вятърни паркове като мярка за справяне с въглеродните емисии. Анализи на Центъра за изследване на демокрацията показват, че потенциалът за вятърна енергетика само в българската акватория достига 116 гигавата.