Водният запас доближава критичния праг от 1000 кубика на човек

Годишният дял на използваемата вода на човек в Турция вече е сведен до около 1300 кубически метра и рискува да падне под критичния праг от 1000 кубически метра заради по-високите температури, нередовните валежи и нарастващото население, съобщават от турския ежедневник „Нефес“, цитирани от БТА. Настоящите водни запаси вече поставят южната ни съседка сред държавите, изпитващи сериозен воден стрес.

Изчисленията се базират на актуалните данни за населението и потенциала на годишните използваеми водни ресурси, отчетени от Държавното управление на водите на Турция (DSİ). Преминаването под границата от 1000 кубически метра годишно на жител официално се класифицира като състояние на водна криза.

Удар върху земеделието и цените на храните

Около три четвърти от цялото количество използвана вода в Турция отива за напояване в селското стопанство. Това прави аграрния сектор най-уязвим при задълбочаване на безводието, обяснява директорът на Центъра за изследване и приложение на климатичните промени и политики към Босфорския университет проф. д-р М. Левент Курназ, цитиран от „Нефес“.

„Постоянният воден дефицит е на прага ни. Това положение може да засегне не само снабдяването с питейна вода, но и селскостопанското производство, цените на храните и поминъка в селските райони“, твърди проф. д-р Левент Курназ.

Ученият, който участва и в специално проучване на Фондацията за изследване на икономическата политика на Турция (TEPAV), предупреждава, че трайният недостиг на вода ще промени из основи икономическата картина в страната.

„Сушата може да удари реколтата за една година, но когато водната криза стане постоянна, под заплаха попада не конкретна реколта, а и самият производствен модел. Това е първото звено от веригата, която засяга не само фермера, но и цените на храните, зависимостта от внос и миграцията от селските към градските райони“, коментира експертът.

Зависимост на градовете и индустрията

Проблемът далеч не се изчерпва със земеделските земи. Според анализа на проф. д-р Курназ редица големи градове в Турция разчитат на ограничен брой язовири, водосборни басейни и подземни водни източници. Поради тази причина промишлеността и производството на електроенергия също са пряко застрашени от намаляващите водни обеми.

Експертът е категоричен, че водният дефицит няма да се разреши с изчакване, а изисква незабавни реформи. Сред ключовите мерки, които той очертава, са:

• въвеждане на по-ефективни методи за напояване в земеделието;

• драстично намаляване на течовете и загубите по градските водопроводни мрежи;

• повторно използване на пречистените отпадъчни води;

• планиране на държавните политики за водите спрямо реалния капацитет на отделните водосборни басейни.

Десет години за спасяване на водния баланс

Решенията, които институциите и бизнесът взимат днес, ще определят дали страната ще избегне тежката криза през следващото десетилетие.

„Всяка стъпка, предприета днес – фермер, преминал към капково напояване, или мрежа с ремонтирани течове – ще определи разпределението на количеството вода на човек след 10 години. Турция все още има поле за действие по този въпрос, но това пространство се стеснява с всяка изминала година“, допълва проф. д-р Курназ.

Според учения предстоящата конференция за климата СОР31, която ще се проведе в турския курорт Анталия от 9 до 20 ноември, дава реална възможност проблемът с водния дефицит да бъде поставен като водещ приоритет както за Турция, така и за целия Средиземноморски басейн.