През лятото температурите ще са с 1 градус по-високи, през юни и юли валежите ще са с 15-20% повече, казва климатологът, пише 24 часа.

- Проф. Рачев, дойде пролетта, каква ще е?

- Пролетта на Балканския полуостров се очаква да бъде с нормални и с малко по-високи от нормалните температури. При валежите нещата стоят обратното - очертава се пролетта да бъде суха. Изпратихме февруари с нормални и малко по-високи температури. До този момент март е с 3, а на някои места с 4-5 градуса по-топъл от нормалното, така че март ще завърши като топъл месец.

Април се очаква да бъде с нормална температура

Големият проблем са дъждовете. Февруари не можа да направи 50% от месечните валежи. Март до този момент на много места не е изпълнил и 30% от месечната норма. Месецът се очертава много сух. Ако се реализират част от валежите, които очакваме в сряда и четвъртък, сигурно пак няма да успеем да стигнем и половината от месечната норма на март. А март е сравнително валежен месец, в който средната месечна сума на валежите е между 40 и 70 л на квадратен метър.

- Ще създаде ли проблеми?

- През март започва активният цъфтеж на овощните видове. Започва активната вегетация и цялата флора има нужда от вода. А се очертава и април, и май да бъдат сухи. Особено май, което не е добре за агробизнеса. С изключение на януари от ноември всички месеци са с под нормалните валежи. В дългосрочен план ни очаква по-валежен юни и малко повече валежен юли.

Метеоцентровете засега определят, че август ще е с нормални валежи. Това обаче е доста закъсняло. Като казвам, че през юни и юли ще има валежи, не означава, че дъждът ще ни потопи. Валежите ще са с около 15-20% повече от нормалното. Лятото се очаква да бъде малко по-топло от нормалното - с около половин до 1 градус. Малко по-топлото лято с малко повече валежи създава прекрасни условия за развитието на агробизнеса. Въпросът е май да не е толкова сух. Старите хора казват, че всяка капка дъжд след Гергьовден е жълтица.

А сушата не е добре точно тогава, когато царевица, пшеница, ечемик и всички културни растения ще имат нужда от повече влага.

- Очакват ли се градушки като тази през юли преди 4 години, която съсипа 60 000 коли?

- България е градобитна държава. България всяка година страда от градушките. Май и юни са върхът на градовете процеси у нас. Преди повече от век Яворов написа поемата “Градушка”. Години наред климатът на България предполага да удрят градушки. Никой не може да каже отсега какво ще е положението.

Градушката може да се прогнозира едва 2-3 дни предварително, а най-точната прогноза е от днес за утре.

- Как се променя климатът в България?

- Затоплянето в България е най-осезателно през лятото и зимата. Промените по отношение на по-високи температури са много по-малки през пролетта и есента. Много често някои казват, че вече няма пролет и есен. Не е точно така. През март виждаме целия боен арсенал на Баба Марта - и застудявания, и повече топли нахлувания. Температурите достигнаха до 27 градуса, и то в продължение на 3-4 дни. Имахме рекорди за съответния ден, но не достигнахме абсолютния максимум.

Абсолютният максимум за София през март е 30,3 градуса и е отчетен през 1957 г. Топло е, но сутрин не може да излезеш по ризка, както е през лятото, защото температурите са 3-4 или 8 градуса. Това показва, че не е лято. Това е пролетта, в която природата се пробужда.

- Значи сме облагодетелствани с тези четири сезона?

- Разбира се. Още повече, че топлото полугодие у нас е сравнително продължително. Имаме прекрасен климат. Дори през март да завали сняг, е ден до пладне, както казваше баба ми. Баба Марта може да се разлюти, но като благородна жена бързо отпуска примката. За наше щастие промяната на климата не води до сериозни последици за стопанството.

Често се спекулира, че благодарение на глобалното затопляне в България са зачестили сушите, градушките, наводненията. Не е така, защото честотата им не се е увеличила, а ние с инфраструктурата, с развитото селско стопанство станахме по-капризни и на най-малкото изменение на времето.

- Чакат ли ни някакви катаклизми?

- В този момент няма никакви индикации за какъвто и да е катаклизъм.

По-сериозният проблем според мен е засушаването. В по-високите планини има доста сняг, който ще понапълни язовирите и се надявам колкото се може по-малко българи да бъдат на режим на водата.

Опасно е също, ако има слани през април. Това ще компрометира реколтата и ще се наложи да ядем вносни плодове и зеленчуци. Преди 3 години жестока слана попари орехите в цяла Югозападна България. Дърветата почерняха. Пролетните слани в съчетание с поднормалните валежи са много опасни и се надявам тази прогноза да не се сбъдне. Това е реалната опасност, която може да се види от този момент напред.

По отношение на наводненията ще припомня 2014 г., когато 20 души се удавиха. Това е не само природен катаклизъм, но е и чисто наша грешка. Не може да си строиш къщата насред реката и да мислиш, че ще ти се размине.

- Преди 2 месеца се върнахте от Антарктида, където работихте цял месец, какво научихте там?

- Завиждах на моите колеги, които се занимават с животинския и растителния свят, на геолозите, които пътуваха до остров Ливингстън, защото имат обект за изследване. След 30 години имах щастието да отида и да осъществя проект “Седиментен трансфер”, защото бяха натрупани достатъчно измервания. Той свързва геоморфология с климатология. Изменението на климата се показва чрез разрушаването на скалите. Колкото повече се разрушават, толкова по-често е преходът на температурата през нула градуса. Поради глобалното затопляне преминаването от отрицателна към положителна температура и обратното става по-често. Тогава и скалите се разрушават по-бързо. Има глобално затопляне. То е факт и в Антарктида.

Установихме сериозно отдръпване на ледниците.

Преди години езикът на ледника Балкан е завършвал директно в океана и не е могло да се мине. Сега може спокойно да минеш по бреговата ивица, защото езикът на ледника се е отдръпнал на 25-30 метра от океана. Това се е случило за 15 години. Разтопяването на леда се е извършило много бързо. Разговаряхме за това с колегите климатолози от Чили, Боливия и Китай. Не е страшно, че Земята се е затоплила с градус до този момент. Страшното са скоростта и силата, с която става затоплянето. Това е непознато в климатологията. Досега говорихме за изменение на климата, което се случва стотици години.

Сега се случва за 20-30 години.

Не знаем как ще реагира цялата природна система, тъй като нямаме натрупан опит от минали геоложки времена. Само може да се опитваме да надникваме в бъдещето.

- И какво виждате?

- В близките 20-30 години не виждам нищо катастрофално. Земята става по-зелена. Трябва обаче да зачеркнем използването на въглища през следващите години.