Михаел Мартенс описва страната ни като икономически отличник на хартия, но политически заложник на олигархията и популизма

От този 1 януари България официално е част от еврозоната, затваряйки последната глава от интеграцията си със Запада. Но вместо триумф, събитието е белязано от дълбока политическа агония. В обширен анализ за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (FAZ), авторитетният журналист Михаел Мартенс деконструира българския парадокс: икономика, която е по-стабилна от германската на хартия, и държава, която е на ръба на разпада в реалността.

Макроикономическата илюзия

Според анализа на Мартенс, икономически България се намира в състояние, което би трябвало да засрами много западни икономики. С държавен дълг от едва 28,5% от БВП за 2025 г. и дефицит под 2%, страната изглежда като остров на стабилност на фона на затъналата в дългове Европа (където средните нива надхвърлят 80%, а Германия гони 63%).

"Икономически страната се намира в по-добро състояние, отколкото репутацията ѝ в чужбина често подсказва", отбелязва изданието. Но тази статистика крие "другата страна на монетата" – най-ниските доходи в ЕС и догонващ растеж, който все още не се усеща осезаемо от гражданите, въпреки прогнозния ръст от 3% за изминалата година.

Политическият разпад: Олигархия и протести

Контрастът между фискалната дисциплина и политическия хаос е шокиращ. България посреща еврото с правителство в оставка, паднало през декември след масови протести. FAZ директно посочва генезиса на кризата: токсичната зависимост на кабинета от Делян Пеевски – определен като "съмнителен олигарх и медиен магнат".

Провалът на бюджета за 2026 г., който предвиждаше рязко вдигане на заплати и данъци, е разчетен от Мартенс не като социална грижа, а като опит за купуване на лоялност. "Мнозина разпознаха в това почерка на действащия задкулисно олигарх Пеевски. Смяташе се, че по този начин той е искал да си купи лоялност в държавния апарат за сметка на обществото", пише в анализа.

Радев – "саботьорът" на еврото

Анализът е безпощаден и към ролята на президента Румен Радев. Вместо гарант за стабилност, държавният глава е описан като фигура, флиртуваща с популизма и демагогията. Припомня се опитът му да спре въвеждането на еврото чрез референдум, въпреки решенията на Конституционния съд и поетите международни ангажименти.

"Фактът, че той съзнателно разпалва страховете на населението... граничеше с пренебрежение към демокрацията", констатира Мартенс, поставяйки под въпрос дали евентуален политически проект на Радев би донесъл решение или още по-голям хаос след мандата му.

Заключение: Еврозона без управление

Докато управителят на БНБ Димитър Радев се опитва да успокои пазарите, че "политическите сътресения не водят непременно до икономически трудности", реалността е, че България влиза в най-важния си икономически клуб без политическо представителство, способно да взема решения. Страната е изправена пред вероятни осми избори за пет години – рекорд, който превръща демокрацията в перманентна предизборна кампания.

Въпросът, който FAZ оставя отворен, е дали икономическата инерция ще издържи на политическото безвремие, или "скритата богаташка" на Европа ще пропилее историческия си шанс в поредната спирала от избори.