БНБ отчете технически скок от близо 18 милиарда евро заради разпределението на новите банкноти

Брутният външен дълг на България отбеляза безпрецедентен скок в края на януари 2026 година, преминавайки границата от 67 милиарда евро. Зад стряскащата на пръв поглед статистика обаче не стои масово задлъжняване на държавата, а чисто технически счетоводни операции, пряко свързани с официалното присъединяване на страната към еврозоната в началото на годината.

Счетоводен ефект от общата валута

По предварителни данни на Българската народна банка (БНБ) общите външни задължения на страната са нараснали с близо 36 на сто или със 17,7 милиарда евро спрямо същия период на миналата година. Ключовият двигател за този колосален ръст са външните задължения на самата Централна банка, които бележат скок от над 11,15 милиарда евро само за година.

"Те отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната ни към еврозоната от 1 януари тази година", уточняват от финансовата институция в своя официален доклад. Това означава, че навлизането на физическото евро в българската икономика автоматично се записва като пасив в баланса на БНБ спрямо Европейската централна банка.

Дългът на държавата и банките

Успоредно с техническия ефект от еврото, статистиката отчита и реално увеличение на правителствения дълг. Брутните външни задължения на сектор "Държавно управление" в края на януари достигат 16,85 милиарда евро, което представлява 13,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Спрямо края на януари 2025 година държавата е увеличила тежестта си с малко над 4 милиарда евро.

Търговските банки и фондовете на паричния пазар също отчитат ръст. Техните външни задължения се повишават с 1,74 милиарда евро, достигайки общ обем от 8,96 милиарда евро.

Дългосрочни срещу краткосрочни задължения

Въпреки мащабното общо увеличение, дългосрочните задължения продължават да доминират в структурата на дълга, осигурявайки макроикономическа стабилност за страната. Те възлизат на 45,38 милиарда евро или над 67 процента от целия брутен дълг.

Краткосрочните задължения са в размер на 21,8 милиарда евро, като именно там се отразява най-силно счетоводният ефект от влизането в еврозоната. Вътрешнофирменото кредитиране остава стабилно на ниво от близо 14 милиарда евро, отчитайки съвсем лек спад спрямо миналата година.