Брюксел готви общи правила за защита на непълнолетните

Европейската комисия отложи с една година прилагането на всички национални закони, които забраняват достъпа на непълнолетни до социалните мрежи, съобщават от Франс прес. Мярката в Брюксел беше задействана официално, след като Австрия уведоми европейските институции за намерението си да забрани социалните платформи за деца под 14 години, а целта на мораториума е да не се допуска припокриване и хаос преди приемането на общите европейски правила.

Защо Брюксел натиска спирачката

Отлагането идва в момент, в който редица държави от съюза подготвят собствени ограничения заради нарастващия обществен и политически натиск за защита на подрастващите в интернет. Експертите отчитат сериозни рискове за непълнолетните в мрежата — от екранна зависимост, онлайн тормоз и хронично недоспиване до хранителни разстройства и сексуални посегателства.

Европейската комисия обаче настоява ограниченията да бъдат въведени едновременно и по еднакъв стандарт във всички 27 държави членки.

"Всички деца в ЕС заслужават еднакво ниво на онлайн сигурност", заяви говорителят на Европейската комисия Тома Рение и допълни, че основната цел на институцията е "да има хармонизиран подход" в цяла Европа.

Според Брюксел самостоятелните действия на отделните правителства ще доведат до разпокъсване на единния европейски пазар и ще блокират реалния контрол върху технологичните гиганти.

"Ако направите това, ще се сблъскате с различни възрастови ограничения и различни закони в различните държави членки", обясни Тома Рение, като предупреди, че при подобен сценарий новите разпоредби ще станат "невъзможни за прилагане".

Какво предвижда новият европейски регламент

В средата на септември Европейската комисия представи своя мащабен проекторегламент за онлайн защита на непълнолетните, известен като „Регламент за децата". Документът все още предстои да бъде гласуван в окончателния си вид от Европейския парламент и от страните членки.

Предложението на Брюксел залага минимална възраст от 15 години за създаване на самостоятелни профили в социалните мрежи, видео платформите, онлайн игрите и чатботовете с изкуствен интелект. Проверката на възрастта няма да разчита на формално самодеклариране от потребителя, а ще се извършва чрез сертифициран европейски портфейл за цифрова самоличност. За технологичните платформи, които нарушават правилата и не закрият профилите на по-малките деца, са предвидени глоби в размер до 6 процента от световния им годишен оборот.

Казусът във Франция и проектите на Балканите

Едногодишният мораториум на Брюксел поставя под въпрос скоростта, с която отделните правителства могат да налагат собствени рестрикции. Във Франция парламентът вече одобри през лятото закон за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години, но най-висшият съд в страната — Конституционният съвет, го отмени с аргумента, че текстовете нарушават свободата на словото.

Френският президент Еманюел Макрон обеща страната да изготви нов "правно издържан" закон до пролетта на 2027 година. От Брюксел уточняват, че френската инициатива вероятно няма да бъде засегната от новата отсрочка, тъй като Париж е уведомил Европейската комисия за намеренията си още преди средата на септември, когато беше представен общоевропейският регламент.

Междувременно темата за възрастовите прагове в интернет е изключително активна и в нашия регион. Само преди седмица парламентът на Гърция прие закон, който забранява достъпа до социални мрежи за деца под 15 години от началото на 2027 година чрез специално държавно приложение за проверка на възрастта. В България през последните месеци също бяха внесени два законопроекта за промени в Закона за закрила на детето, които предвиждат възрастов праг от 16 години за самостоятелен профил и глоби за платформите до 10 милиона евро. Първият български проект беше отхвърлен в парламентарна комисия, а вторият все още не е минал на първо четене, като след днешното решение на Брюксел страната ни вероятно ще трябва да изчака влизането в сила на общия европейски регламент.