Кандидатът за президент обърка процедури и отбранителни програми

Кандидатът за президент Андрей Гюров демонстрира сериозни пропуски по отношение на бюджетната процедура, международните отбранителни формати и икономическата статистика по време на единствения телевизионен дебат срещу Илияна Йотова, проведен на живо в ефира на Българската национална телевизия преди решаващия балотаж тази неделя, 1 ноември. В рамките на дискусията с водещ Поли Златарева, излъчвана паралелно по БНТ 1, БНТ 4 и онлайн платформите на обществената медия, опитите на претендента да атакува президентската институция с общи метафори срещнаха конкретни фактологични опровержения.

Още в началото на срещата Андрей Гюров опита да зададе тона с предварително подготвено сравнение за ролята на държавния глава, като обясни ниската избирателна активност с насаждането на страхове от война по време на кампанията.

"Президентската институция в момента е като едно пиано в хола – хората го заобикалят, но никой не свири на него. А президентът може да направи много. Президентът може да събере около една маса таланта на нацията, младите хора, предприемачите, учените и да ги обедини около проблемите, които са по-големи от един мандат и по-големи от ежедневните политически борби. Това, което може да направи президентът – той може да бъде противотежест на една власт, когато се самозабравя. В момента, когато имаме една партия, която държи мнозинство в парламента и изпълнителната власт. Затова е много важно – излезте, гласувайте, заведете някой с вас", заяви в ефира на БНТ Андрей Гюров.

Илияна Йотова благодари на гражданите, гласували на първия тур на 25 октомври, и веднага използва музикалната метафора на опонента си, за да подчертае разликата между спокойния институционален тон и политическото говорене на висок глас.

"А тъй като господин Гюров започна музикалната тема, аз ще кажа, президентската институция от много време насам, от началото на 2017 година, господин Гюров, е едно много добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват, на които хората харесват и които не са в крещено така, както крещяха много други около нас през цялото време", отговори в студиото на БНТ Илияна Йотова.

Тя припомни, че зад нейната кандидатура стоят "Прогресивна България", БСП, ВМРО, НДСВ, партията на доктор Дертлиев и широк инициативен комитет от хора с различни партийни симпатии. От своя страна Гюров, който се явява в тандем с Георги Кандев, контрира, че техният комитет е изцяло граждански, без политически лидери и представители на Държавна сигурност, а като доказателство за състоянието на институцията посочи загубата на гласове спрямо парламентарните избори.

Гаф с бюджета и провал с инфлацията

Най-видимият белег за неподготвеност от страна на Андрей Гюров пролича в икономическия блок на дебата. Опитвайки се да влезе в ролята на бъдещ коректив на финансовата политика, той обяви как като президент ще контролира параметрите на следващия държавен бюджет, който според него предвижда допълнителна административна и данъчна тежест за бизнеса и домакинствата от около 2 милиарда евро.

"Това, което трябва да направи един независим президент е да защити интересите на българските граждани. Ще следя в следващия бюджет дали се взимат допълнителни разходи, дали се взимат допълнителни дългове и за какво се използват. Бюджетът беше скрит преди изборите и ако е толкова добър, ние трябваше да видим подробности за него", коментира в ефира на обществената телевизия Андрей Гюров, предлагайки срещи със синдикати и работодатели, за да се избегне налагането на вето.

Тук Илияна Йотова се наложи да припомни на опонента си базовия конституционен и законов график на държавата, според който бюджетната процедура приключва преди края на календарната година – тоест в рамките на настоящия президентски мандат, независимо от изхода на балотажа в неделя. Освен процедурния пропуск, тя директно постави въпроса за собствения му управленски капацитет като служебен министър-председател, припомняйки, че е получила съгласието му за поста едва след като никой друг от така наречената "домова книга" не е поел отговорността.

"Господин Гюров, позволете ми един приятелски съвет. Нека другите да дават оценките за вас. Да, вие се справихте с изборите и аз съм достатъчно коректен, честен човек. Казах веднага след като изборите бяха проведени. Оттук нататък започва голямото "но". Защото по време на вашето управление най-много се вдигнаха цените, по време на вашето управление най-много скочи инфлацията, а вие са оказахте неспособен да се справите с това", заяви в ефира на БНТ Илияна Йотова.

Тя припомни още, че само месец след встъпването на Румен Радев, Европейската комисия е обявила процедура за свръхдефицит на България заради предишното редовно управление. По думите ѝ в момента правителството опитва да свие дефицита, без да орязва социалните придобивки – чрез ръст на пенсиите и учителските заплати, запазване на цените на парното и тока и подкрепа за майките и младите хора.

"Първото нещо, което ще гледам в следващия бюджет, това са парите, доходите на най-бедните уязвимите хора. Това са парите за инвестиции, това са парите, с които българската икономика може да бъде подпомогната. Това са парите не толкова за намаляване на разходите, защото аз не съм такъв привърженик на малките бюджетни дефицити - почти няма държава в Европейски Съюз в момент да е под границата на трите процента, а по-скоро за това хората да живеят по-добре", подчерта в студиото Илияна Йотова.

Темата за служебните кабинети оголи и друго противоречие в позицията на Гюров. Докато Йотова определи "домовата книга" като позорна и настоя за преразглеждане на текстовете, така че президентът да има реален избор, Гюров защити конституционните промени с аргумента, че те осигуряват баланс и пречат на един човек да концентрира цялата власт – въпреки че самият той стана служебен премиер именно по силата на този ограничен механизъм, при който всички останали кандидати се отказаха.

Неточности за дроновете и сигурността

Сериозно разминаване с фактите се получи и във външнополитическия панел, където Андрей Гюров обвини страната ни, че е излязла от споразумение за защита от дронове, и разкритикува липсата на адекватна отбранителна стратегия в Черно море. Според него България трябва да участва директно в разработването на съвременни военни технологии, вместо само да купува скъпи системи, чиято доставка отнема години.

Илияна Йотова веднага контрира твърдението за противодействието на безпилотните апарати, като показа, че опонентът ѝ не борави точно с фактите около военните програми на правителството.

"Не зная какво имате предвид като казвате системата за защита от дронове, може би това ми е въпросът към вас, защото тук трябва да се внесат много сериозни уточнения. И, второ, аз не си спомням кога България за нещо е налагала вето. Напротив, ние сме участвали в изработването на всички документи, във всички формати, в които участваме", посочи в студиото на БНТ Илияна Йотова.

Тя уточни, че правителството реално е подало документи за участие в програмата въпреки коментарите на министъра на отбраната за цената ѝ, а страната ни вече е част и от други защитни механизми като системата ИРИС. По отношение на рисковете в Черно море след атаките с дронове, Йотова противопостави на общите критики на Гюров конкретна дипломатическа хронология – проведени разговори с президентите на Турция и Румъния, срещи на външните министри и проведената ден по-рано среща на министрите на отбраната на трите черноморски натовски държави, както и собствената си реч пред лидерите на 193 държави в Общото събрание на ООН за продоволствената сигурност и застраховките на корабите.

"Оттук нататък ще има среща за сигурността на Черно море. Искам да направя още една стъпка напред и предлагам наистина да има среща за сигурността и мораториум върху бойните действия в Черно море между всичките шест държави. Това са България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия", предложи в ефира на БНТ Илияна Йотова.

Тя добави, че Европейският съюз все още няма собствено предложение за мир в Украйна и е изтикана от процеса, а наливането на нови оръжия води само до разрушения и гибел на млади хора. Според нея траен мир е невъзможен чрез сила и изисква преговори с участието на Русия.

Спорът за малката държава и Скопие

Фундаменталният сблъсък на визии се очерта около самочувствието на българската дипломация. Андрей Гюров формулира външнополитическата си концепция върху тезата за ограничения размер на страната ни и нуждата от предварително съобразяване с мнозинството в Брюксел.

"Когато не сме една голяма сила, естествено трябва да разчитаме на това, че правилата важат еднакво за всички и най-основният принцип в международното право е, че границите не се променят със сила. Това е основният принцип и ние трябва да го следваме независимо от това за кой конфликт става въпрос, защото това е нашата застраховка", коментира Андрей Гюров, допълвайки, че в Европейския съвет позицията на един срещу 26 души не е силна.

Като пример за успешна дипломация той изтъкна френското предложение за Република Северна Македония, което сам е внесъл като председател на парламентарна група. Според него така казусът се е превърнал от двустранен проблем в такъв между Скопие и Европейския съюз за вписването на българите в македонската конституция.

Илияна Йотова категорично отхвърли комплекса за малоценност в международните отношения и заяви, че гласът на България в Европейския съюз е напълно равен с този на всяка друга държава членка, стига да не се съгласява безропотно с всяко бюрократично решение. По темата за Скопие тя напомни как реално се е стигнало до защитата на националния интерес и как правителството, към което принадлежеше Гюров, е било на крачка от отстъпление.

"Добре, че така стана тази дискусия, защото когато господин Кирил Петков беше министър-председател, съвсем спокойно мога да заявя пред нашите български граждани, че българската позиция буквално беше спасена в 12 без 5, тъй като той щеше да предаде българската позиция. И тогава ще напомня само, че се състоя една изключително спешна среща, консултативна, пред тогавашния президент, господин Румен Радев, който осуети тази възможност. Иначе до сега нашите интереси и правата на българите там нямаше да бъдат защитени", разкри в ефира на БНТ Илияна Йотова.

Тя беше категорична, че няма да отстъпи и на сантиметър от договорените протоколи, особено на фона на продължаващия език на омразата и оправдаването на нападателите по делото на Християн Пендиков.