Литва и Финландия призовават за удар по руския LNG и ядрен сектор, докато Тръмп омаловажава вината на Москва

Външните министри на държавите-членки на ЕС се обединиха около спешна нужда от нови санкции срещу Русия след опустошителното нападение в украинския град Суми на 14 април, при което загинаха най-малко 34 души и над 110 бяха ранени. Атаката, извършена с балистични ракети в деня на православната Цветница, предизвика вълна от възмущение сред европейските лидери.

Информацията за атаката и реакциите бяха разпространени от БГНЕС.

„Ударът е нанесен в центъра на града на Цветница. Само мръсни гадове могат да постъпват по този начин", заяви украинският президент Володимир Зеленски, коментирайки трагедията.

Европейската реакция

Атаката съвпадна със срещата на външните министри на ЕС в Люксембург, които разглеждат действието като демонстрация, че Владимир Путин няма интерес към мирните преговори, насърчавани от администрацията на Доналд Тръмп.

„Искам само да кажа, че съм ужасен от последните руски атаки срещу Украйна. Надявам се президентът Тръмп и администрацията на САЩ да видят, че лидерът на Русия се подиграва с тази добра воля, и се надявам да бъдат взети правилните решения", заяви Радослав Сикорски, министър на външните работи на Полша.

Литовският външен министър Кенстутис Будрис определи нападението като „варварска атака" и „военно престъпление по дефиниция", призовавайки за нов пакет санкции, насочени към сектори, останали „недокоснати" в предишните решения – втечнен природен газ и ядрена енергетика.

Нов пакет санкции и унгарско вето

Евентуалният 17-и санкционен пакет от февруари 2022 година насам е в много ранен етап на разработка и вероятно ще се сблъска с унгарското вето. Будапеща става все по-критична към икономическите ограничения, стигайки до заплахата да блокира подновяването им.

„Това за пореден път е унижение за всички, които полагат дипломатически усилия, за да спрат тази война и да постигнат поне прекратяване на огъня, за да започнат преговори", коментира Будрис. „Сега е моментът да покажем не само нашето единство, но и отдаденост. В противен случай ние не функционираме като организация, а като отделни държави", добави той.

Замразените руски активи

Темата за възможно изземване на активите на Руската централна банка, които са обездвижени като част от санкциите, отново излезе на дневен ред. Шведският външен министър директно призова „да продължим напред и да вземем замразените активи."

Само на територията на ЕС стойността на тези средства е около 210 милиарда евро и се разглежда като привлекателен източник на приходи, който да компенсира намаляващата помощ от страна на Америка след встъпването в длъжност на Тръмп.

Миналия месец председателят на Европейския съвет Антониу Коща беше по-предпазлив, твърдейки че активите трябва да останат парализирани, за да се поддържа 45-милиардният заем за Киев и да се гарантира, че Москва в крайна сметка ще плати военните репарации.

Разминаване със САЩ

Съществено разминаване между позициите на ЕС и САЩ стана видимо в реакцията на Доналд Тръмп на нападението в Суми. Американският президент определи атаката като „ужасна" и „ужасяваща", но изглежда омаловажи вината на Русия.

„Казаха ми, че са допуснали грешка", заяви Тръмп пред репортери на борда на „Еър форс 1".

Европейските министри категорично отхвърлиха тази теза. „Не знам какво е научил и какво не е научил, но фактите са на място и пред очите на всички: Русия убива цивилни и то по пътя към църквата", заяви латвийският външен министър Байба Браже. „Това е двоен удар. Руснаците са знаели какво правят", добави тя.

Военна подкрепа за Украйна

Върховният представител Кая Калас, която председателстваше срещата на 14 април в Люксембург, подкрепи искането за нови санкции и призова за максимален натиск върху Русия.

„Трябва да окажем натиск - максимален натиск - върху Русия, за да сложи наистина край на тази война, защото са необходими двама, за да искат мир, но само един, за да иска война", каза Калас.

Върховният представител на ЕС също призова държавите-членки да увеличат военната си подкрепа за Украйна, представяйки план с идеална сума от 40 милиарда евро за 2025 година. След съпротива от по-големите държави-членки, Калас пренасочи инициативата към по-скромната цел за събиране на 5 милиарда евро за доставка на 2 милиона снаряда с боеприпаси за Украйна. Според нея две трети от тази сума вече са осигурени.