Специалисти обясняват сложните защити на банкнотите, които въображението превръща в митове

С влизането на България в еврозоната, социалните мрежи прегряха от теории на конспирацията, вариращи от окултни символи в банкнотите до тайно изземане на държавния златен резерв. Експерти и икономисти категорично опровергаха тези твърдения, разкривайки икономическата и техническа логика зад новата валута, която често остава скрита зад сензационните заглавия.

Окултизъм или технология?

Най-виралната конспирация твърди, че при определено сгъване на банкнотата от 50 евро се появява образът на Луцифер. Според Красимир Андреев, преподавател по шрифт и калиграфия в Националната художествена академия, това е класически случай на парейдолия – склонността на човешкия мозък да търси познати образи в случайни форми.

"Банкнотата е многопластова като начин на правене и печатни технологии", обясни Андреев, цитиран от БНТ. Той подчерта, че сложните защити, включващи водни знаци, холограми и микротекст, създават наситена визуална среда, която при манипулация може да заблуди окото, но целта им е единствено сигурност срещу фалшификация.

Кирилка Епитропова, експерт по защитата на банкнотите, посъветва гражданите да се фокусират върху реалните белези за сигурност – релефа, водния знак и холограмата, вместо да търсят скрити послания. Тя предупреди, че най-често фалшифицираните купюри са тези от 20 и 50 евро, като фалшификаторите често ги пробутват в пачка с истински банкноти.

Златото: Залог за стабилност, а не такса "вход"

Друг устойчив мит е, че България "губи" 40 тона злато в полза на Европейската централна банка (ЕЦБ). Истината е по-нюансирана и чисто финансова. При влизане в еврозоната, всяка национална банка прехвърля част от своите валутни резерви към ЕЦБ, като 15% от този трансфер е във формата на злато.

"Това не е плащане към ЕЦБ, това си е нашето злато, което стои в ЕЦБ като гаранция", разясни финансовият анализатор Макс Баклаян.

Този механизъм е стандартен за всички членки на валутния съюз. Срещу предоставеното злато БНБ получава вземане от ЕЦБ, което носи лихва. Златото остава собственост на България, но се управлява централизирано като част от общия щит на еврото. Това е своеобразен "депозит за доверие", който гарантира, че ЕЦБ разполага с достатъчно ресурси за защита на валутния курс при глобални сътресения.

Истинската битка: Дигиталното евро

Докато "дяволските знаци" са димка за отвличане на вниманието, реалният дебат се води около проекта за дигитално евро. Опасенията за масово следене и ограничаване на парите в брой са широко разпространени, но икономистът Стоян Панчев от ЕКИП разкрива интересен конфликт на интереси.

Оказва се, че най-големите противници на дигиталното евро не са само конспираторите, а големите търговски банки. Причината е чисто пазарна – дигиталното евро би позволило на гражданите да държат средства директно в портфейли, гарантирани от централната банка, прескачайки търговските посредници.

"Големите банки в Европа подкрепиха една голяма кампания против въвеждането на дигиталното евро, защото всъщност дигиталното евро би иззело част от техните функции на пазара", коментира Панчев, цитиран от БНТ.

Въпреки това, въпросите за неприкосновеността на личния живот остават валидни. ЕЦБ обещава, че за онлайн плащания банките ще виждат само минимума данни, а офлайн трансакциите ще бъдат анонимни като парите в брой. Дали технологията ще спази тези обещания или ще отвори врата към по-голям контрол, остава въпрос на бъдещо законодателство, а не на окултни сили.