Димитър Радев зае мястото си в Управителния съвет на ЕЦБ, централата във Франкфурт грейна в чест на 21-вата страна членка

С влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., броят на европейците, използващи единната валута, достигна 358 милиона души. Това потвърди президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в официално изявление, цитирана от Bloomberg.

Промяната бележи не само смяната на лева, но и фундаментална трансформация в управлението на българската икономика – управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев вече е пълноправен член на Управителния съвет на ЕЦБ във Франкфурт с право на глас при определянето на лихвената политика на целия съюз.

Символика и реалност

"Сърдечно приветствам България в семейството на еврото и управителя Радев на масата на Управителния съвет на ЕЦБ", заяви Лагард. Според нея разширяването е "мощен символ на жизнеността на европейския проект" и доказателство за способността на съюза да се справя с геополитическата несигурност.

В знак на приветствие към 21-вата страна членка, централата на ЕЦБ във Франкфурт е осветена със специална инсталация, която ще остане активна през първите 11 дни на януари.

Цената на интеграцията

Зад празничните декларации обаче стоят сериозни икономически предизвикателства. С присъединяването си България губи окончателно теоретичната възможност за независима монетарна политика. Оттук нататък лихвените нива за българския бизнес и домакинства ще се диктуват от решенията във Франкфурт, които често са калибрирани според нуждите на големите икономики като Германия и Франция, а не спрямо спецификите на малкия пазар в София.

Самият Димитър Радев определи стъпката като "знак за принадлежност" и преход от периферията към ядрото на вземане на решения. Въпреки това, икономически анализатори предупреждават, че страната влиза в съюза в период на икономическа турбуленция и "вносът на стабилност" може да дойде с цена на по-строг надзор върху банковия сектор.