Бизнес инвестициите падат до 10-годишно дъно

Жителите на еврозоната масово намаляват заделените средства на фона на растящо потребление, докато банковите влогове у нас достигат исторически върхове. Нормата на спестявания на европейските домакинства е спаднала до 14,4 на сто в края на 2025 година, сочат официалните данни на европейската статистическа служба Евростат.

Спадът се обяснява с факта, че разходите за живот и потреблението нарастват по-бързо от брутния разполагаем доход. Икономистите отчитат това като сигнал за началото на очаквания обрат в тенденцията на пестеливост, която обхвана Европа след инфлационния шок през последните години.

Контрастът с България

Докато европейците започват да развързват кесиите си, тенденцията у нас е коренно различна. По последни данни на Българската народна банка депозитите на домакинствата са достигнали рекордните 107 милиарда лева в края на декември 2025 година. Това представлява огромен ръст от близо 20 на сто на годишна база.

На фона на натрупаната през годините инфлация обаче, средните лихви по родните депозити остават изключително ниски. Това на практика означава реална загуба на покупателна способност за българските спестители, които държат парите си в банките.

Бизнесът свива инвестициите

Много по-тревожен сигнал за европейската икономика идва от корпоративния сектор. Инвестиционната активност на предприятията се понижава осезаемо, като коефициентът на бизнес инвестициите спада до 21,4 на сто. Според историческите данни това е абсолютното дъно на показателя от третото тримесечие на 2015 година насам.

Свиването на капиталовложенията при едновременно растящо потребление очертава картина на икономика, движена предимно от краткосрочни харчове, а не от дългосрочна производствена мощ. Геополитическата несигурност и търговските напрежения в световен мащаб допълнително потискат желанието на бизнеса за мащабни капиталови разходи.

Прогнозите на Европейската централна банка

Експертите очакват понижението на спестяванията в Европа да продължи. Според прогнозите на Европейската централна банка, нормата ще се задържи на средно ниво от около 14,7 на сто през цялата 2026 година, като низходящият тренд ще се запази.

Икономистите обясняват тази динамика с факта, че реалните заплати до голяма степен вече компенсираха инфлационния натиск. В същото време безработицата в еврозоната остава близо до историческия си минимум, което вдъхва сигурност на домакинствата да потребяват повече.