Понякога вечер лежа и се чудя дали все още мислиш за мен. Чудя се дали все още слушаш нашата любима песен и дали мислиш за мен, когато минев покрай кафето, където излязохме на първата среща.

Веднъж ми каза, че ти липсвам и не можех да спра да мисля за това. Все още ли ти липсвам? Все още ли мислиш за мен?

Знам, че отдавна не сме говорили и че се съгласихме, че така е най-добре, но трябва да знаеш, че много думи останаха неказани.

Искам да знаеш, че когато не ти отговоря на съобщението, то е само защото знам, че ако започнем отново говорим, аз отново ще се влюбя в теб.

Искам да знаеш, че често мисля за теб, много по-често, отколкото искам да си призная.

Когато ти кажа, че ми липсваш, наистина мисля, че ми липсва лицето ти, липсва ми да гледам в очите ти, липсва ми заедно да пеем песни, липсват ми нашите телефонни разговори късно през нощта и ежедневните ни срещи.

Когато ти кажа, че те мразя, всъщност мисля, че мразя, че те няма, мразя, че не мога да те погледна в очите, мразя, че не мога да ти се обадя, мразя това, че не си мой.

Аз мисля, всяка дума, която казвам, само че това не винаги е пълната истина.

Истината е, че предпочитам да ме прегърнеш, отколкото да те загубя. Всичко, което искам е да бъда свита до теб, вместо да лежа сама в леглото визирайки се в снимката ти. Толкова много пъти през деня искам да ти се обадя и да ти кажа какво ми се е случило.

Искам да ти кажа колко ми е гадно, когато виждам приятелите ти из града, защото адски боли, когато не ми кажат "здрасти", защото това означава, че са ме сложили в миналото, същото място, където и ти ще ме сложиш.

Не искам да бъда част от твоето минало, искам да бъда част от бъдещето ти.

Искам да чуя всичко, което мислиш и за малките неща, които ти липсват. Искам да бъда тази, на която ще се обаждаш и в най-добрите и най-лошите дни, но знам, че ще бъда заменена. Не мога да понеса един ден, когато ти ще бъдеш свит до друго момиче, а аз сама в леглото.

Защото ми липсваш. Адски ми липсваш.

Един ден, може би ще ти кажа всичко това, но малки са шансовете за това, защото все още си се придържаме към "Липсваш ми", "Мразя те" и това, да не ти отговарям на съобщенията. Нашата връзка приключи, аз преживях това, че те загубих веднъж и не съм сигурна дали ще оцелея да те загубя отново. Затова и не си струва да ти кажа тези думи, които останаха неказани.

Източник: devoika.info