Доц. Михаил Груев: Не ние сме обещали на ЕС да въведем еврото, а той ни е обещал пълна интеграция
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Историкът сравни ролята на еврото с тази на рублата по време на социализма
Дебатът за въвеждането на еврото в България трябва да бъде обърнат в друга перспектива, тъй като не ние сме обещали на Европейския съюз да въведем единната валута, а обратното – ЕС ни е обещал пълна интеграция при изпълнение на всички изисквания от договора за присъединяване. Това заяви председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев в интервю за вестник "24 часа", публикувано днес.
"Българското общество остава с погрешното разбиране, че едва ли не ни натискат от Европа. Обратно - инициативата е наша. Наше е искането да влезем в ЕС, наш е ангажиментът да изпълним всички изисквания, които са залегнали в договора", каза доц. Груев.
Според него еврото и цялостната интеграция на България във всички структури на ЕС нямат алтернатива. Груев подчерта, че това е не само икономически, но и политически въпрос – България да заеме окончателно своето място в Европа.
В интервюто председателят на Държавна агенция "Архиви" направи паралел с исторически примери, когато България е имала обвързаност с други валути. Той посочи, че по време на социализма ролята на валутния борд е била поета от преводната рубла, с която се е осъществявал обменът в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ. След Първата световна война пък тази роля се е поемала от златния френски франк.
Доц. Груев коментира и инициативата на президента за провеждане на референдум по темата за еврото. "Дори да е имало някаква възможност за референдум, вече е безкрайно късно. А и няма да доведе до никакъв конкретен резултат, освен чисто политически за президента", подчерта той.
Освен темата за еврото, в интервюто си доц. Груев обсъди и други актуални политически въпроси, включително отношенията със Северна Македония, конфликта в Украйна, както и новите постъпления в Държавна агенция "Архиви". Сред най-ценните нови дарения той открои личния фонд на Иван Костов, документи на писателя Христо Карастоянов от Ямбол, както и фондовете на хирурга Александър Чирков и писателя Любомир Левчев.
