Въпросът не е "дали", а "кога" ще приемем еврото според договора с ЕС

Въпросът дали България трябва да проведе референдум за въвеждането на еврото предизвика конституционен спор между президента Румен Радев и председателя на Народното събрание. Държавният глава настоява за допитване до народа, но искането му беше директно върнато от шефката на парламента, която е експерт по конституционно право, с аргумента, че подобно предложение противоречи на основния закон на страната.

Ситуацията ескалира дотам, че съветникът на президента по правни въпроси подаде оставка заради спорното предложение за референдум. Според конституцията такова допитване може да се проведе само преди подписването и ратифицирането на международен договор, но не и след това.

Договорът за присъединяване към Европейския съюз, който включва и ангажимент за приемане на еврото, беше ратифициран от българския парламент още през 2005 година с почти пълно единодушие – 231 гласа "за", 1 "против" и 2 "въздържали се". Това решение беше подкрепено от седем последователни правителства и трима президенти, което показва наличието на национален консенсус по въпроса.

"На практика предложението на президента може да се тълкува като опит да се провокира недоволство от ЕС и да се предизвика референдум за излизане от Съюза", посочва авторът на анализа.

Важно е да се отбележи, че България, за разлика от Чехия и Швеция, няма реална финансова независимост поради наличието на валутен борд, при който левът е фиксиран към еврото. Това прави обмяната на валута между лев и евро безсмислен процес, от който печелят основно обменните бюра и финансовите къщи.

Кой подкрепя и кой се противопоставя на еврото

Анализът показва, че практически целият български бизнес, включително Съюзът на работодателите, индустриалците и предприемачите, подкрепя въвеждането на еврото. Основните противници са обменните бюра, финансови къщи, които печелят от валутните операции, както и фирми и банки, свързани с изпирането на пари, които се опасяват от по-строгия контрол в еврозоната.

Емоционалната привързаност към лева е разбираема, но тя не трябва да надделява над икономическите интереси на страната. Подобни емоции са изпитвали и гражданите на Гърция, Италия, Испания и други страни, които са се разделили със своите национални валути, но това не ги е направило по-малко патриотично настроени.

Един от положителните ефекти от предложението на президента Радев, независимо от неговата конституционна обоснованост, е, че то катализира истински дебат по темата за еврото – нещо, което досега е било пренебрегвано както от БНБ, така и от правителствата.