"Добродетели и религии" - компромисно решение или половинчата мярка?
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Моралът и религията - две системи с различни цели в образованието
Въвеждането на религиозно обучение в българските училища отново се превърна в ябълка на раздора между различни обществени групи. Мненията на експертите се разделиха драстично по въпроса дали вероучението трябва да бъде задължителен предмет или родителите и децата да имат право на избор, съобщи Българското национално радио.
Иван Стамболов, журналист и публицист, защити категоричната позиция, че в училищата трябва да се изучава вероучение. В интервю за БНР той критикува предложението на Министерството на образованието за въвеждане на предмета "Добродетели и религии", определяйки го като "страхливо действие".
"Така формулирано – 'Добродетели и религии' – тази тема се покрива от литературата и историята. Добродетелите са предмет на цялата световна литература. А историята на Църквата е неделима от историята на държавите", обясни Стамболов.
За него е неприемливо предметът да бъде избираем. Според публициста, ако вероучението е по избор, то тогава и литературата, историята и биологията също трябва да станат избираеми. Той настоява, че кръстените в Православната църква деца трябва задължително да изучават вероучение наред с всички други предмети.
Съвсем различна гледна точка защити философът и преводач Ирина Манушева. Тя подчерта, че въвеждането на задължително религиозно обучение може да доведе до опасно разделение сред учениците.
"Училището преди всичко трябва да помага на децата ни да израстват като пълноценни, мислещи личности, които са готови за съвместен мирен живот с обществото. Можем да говорим за доброто през призмата на религията – това никой не го отрича. Но дебатът в момента не е нито теологичен, нито философски – дебатът е изцяло образователен – дали религията има място като задължителен предмет", категорична бе Манушева.
Философът смята за абсурдно твърдението, че морални ценности могат да бъдат преподавани в рамките на един учебен час. "Да си представяме, че с един час можем да проповядваме или преподаваме добродетели е нелепо", заяви тя, добавяйки че е много по-важно какви послания отправяме постоянно към децата.
Моралът и религията - две различни системи
Манушева подчерта основополагащ принцип, който често се пренебрегва в дебата: "Доброто, моралът не е прерогатив на религията. Моралът и религията са две самостоятелни системи от ценности и те не са задължително припокриващи се. През едното може да се говори за другото, но това не е задължително, няма знак на тъждество".
Относно европейската практика по въпроса, философът посочи, че тя следва фундаменталния принцип на Конвенцията за правата на човека - родителите имат право да избират образование за децата, което отговаря на техните философски и религиозни убеждения.
"Като цяло в Европа има традиция за изучаване на религия в училище. През последните десетилетия се върви към все по-обективно изучаване на религиите и техните принципи, които да не противопоставят, а да обединяват обществото", обясни Манушева.
В същото време тя отбеляза, че навсякъде в Европа съществува опция за отказ от този предмет по желание на родителите, а някъде и по желание на самите деца - нещо, което българските защитници на задължителното вероучение явно пренебрегват.
На фона на тези разгорещени дебати, образователната система в България продължава да страда от множество други проблеми, които сякаш остават на заден план. Ирина Манушева изрази тревога, че дискусията за религиозното обучение отклонява вниманието от истинската криза в образованието.
"Не мога да се съглася, че първият въпрос, който трябва да решим и с който ще спасяваме това, че сме довели нещата до катастрофа, ще бъде въвеждането на религиозно обучение", заключи философът.























