Централната банка отчете увеличени златни резерви и нови механизми за ликвидност

Само 26 дни след историческото приемане на еврото, Българската народна банка (БНБ) официално показа новия си финансов облик, който слага край на близо три десетилетия отчетност в режим на валутен борд. Управителят на БНБ Димитър Радев представи променения баланс на институцията, който вече е напълно интегриран с този на Европейската централна банка (ЕЦБ) и разкрива новите зависимости на българската финансова система.

Край на "простата математика" на борда

До 31 декември 2025 година балансът на БНБ беше прост и ясен гарант за стабилността на лева – всеки лев в обращение беше покрит от валутен резерв. Новият формат, представен от Радев, въвежда сложната счетоводна реалност на Еврозоната.

"Балансът вече включва елементи, които не съществуваха при валутния борд – участие в общата парична политика, в евробанкнотната емисия и в разчетите между централните банки от Евросистемата," заяви Димитър Радев, цитиран от БТА.

Това "раздуване" на баланса е резултат от включването на България в механизмите за ликвидност на ЕЦБ. На практика това означава, че парите в българската икономика вече не зависят само от валутните постъпления в страната, а от решенията за "предоставяне и абсорбиране на ликвидност", вземани във Франкфурт.

Нетен кредитор или износител на капитал?

Ключовият акцент в изказването на гуверньора е, че България влиза в паричния съюз като "нетен кредитор".

"България влезе в паричния съюз със стабилна финансова позиция и с позиция на нетен кредитор в рамките на Евросистемата," подчерта Радев.

В икономически план това означава, че българската банкова система държи повече активи в ЕЦБ, отколкото е заела от нея. Макар да звучи като признак на сила, експертите често тълкуват високите нива на кредитиране към системата (чрез механизма Target2) като сигнал, че местните банки предпочитат сигурността на ЕЦБ пред кредитирането на реалната икономика в България – феномен, известен като "изтичане на ликвидност".

Златната застраховка

Любопитен детайл, който Радев разкри, е свързан със златните резерви на страната. Управителят потвърди, че БНБ е извършила стратегически покупки на "допълнителни количества злато" през 2025 година – непосредствено преди замяната на лева с еврото.

Този ход може да се тълкува като хеджиране (застраховане) срещу рисковете в самата еврозона. Увеличаването на златните запаси е класическа стратегия на централните банки за диверсификация на активите извън фиатните валути, дори когато става дума за резервна валута като еврото.

Новата трансмисия на властта

Радев беше категоричен, че ролята на БНБ се променя фундаментално. От "пазител на борда", институцията се превръща в проводник на политики.

"Балансът отразява начина, по който решенията по паричната политика на Евросистемата се пренасят към националната финансова система," обясни той.

Това признание потвърждава, че лихвените нива, изискванията за резерви и достъпът до паричен ресурс за българския бизнес вече ще се диктуват директно от нуждите на общия европейски пазар, а не от специфичните цикли на българската икономика.