Програма за милиони не обучава, а създава временна заетост без перспектива

Над 34 милиона евро от държавния бюджет са потънали в Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания (НП ЗОХТУ), която на практика не предлага никаква квалификация. Вместо да интегрира уязвимите групи на първичния пазар на труда, държавата ги превръща предимно в чистачи и общи работници. Този остър извод прави Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в свой актуален анализ, цитиран от "Агенция Фокус".

Според експертите, въпреки гръмкото си име, инициативата функционира по-скоро като инструмент за временна социална подкрепа, отколкото като трайно решение за кариерно развитие.

Милиони за административна заетост

Данните показват, че за периода между 2019 и 2024 година през субсидираната заетост са преминали малко над 10 хиляди души с увреждания, което се равнява на около 2 хиляди човека годишно. Финансирането на тази мярка поглъща над 15% от общия бюджет за активна политика на пазара на труда, като през разглежданите години средствата за нея са нараснали над два пъти.

Тревожната тенденция е, че близо две трети от наетите със субсидия са насочени към публичния сектор, и по-конкретно към общините. Анализаторите предупреждават, че тази концентрация крие сериозен риск. Когато работните места са капсуловани в държавни и общински структури, програмата функционира като форма на временна административна заетост, вместо да служи като трамплин към реалния бизнес.

Липса на реални умения

Въпреки че на хартия разпределението по длъжности изглежда разнообразно – близо 400 различни позиции за шестгодишния период, реалността е коренно различна. Около 60% от всички работили са концентрирани в едва десет нискоквалифицирани професии.

Статистиката е категорична: най-много са назначенията за чистачи или хигиенисти (1603 души), следвани от общите работници (1383 души) и техническите сътрудници (1088 души). В списъка попадат още работници по поддръжка, портиери и охранители.

Тази липса на перспектива не е случайна. От ИПИ са категорични, че в механизма отсъства компонент за реално обучение. Това на практика принуждава участниците да навлизат на пазара на труда със старите си умения, заемайки позиции с минимална добавена стойност. "Тази програма не предвижда и не провежда никакви обучения на хора с увреждания", посочват икономистите в доклада си.

Социална роля без интеграция

Основната заложена цел на държавната програма е "повишаване на пригодността за заетост". Практиката обаче доказва, че този ангажимент остава само добро пожелание. Макар инициативата да изпълнява известна социална роля – намалява изолацията и осигурява временен доход на хората с увреждания, тя не води до тяхната структурна интеграция в икономиката.

Ако активната политика на пазара на труда не бъде реформирана чрез въвеждането на реални обучителни модули и стимули за частния сектор, субсидираната заетост ще продължи да бъде просто временна социална помощ, а не мост към пълноценен и устойчив труд.