В Община Русе през 2025 година са постъпили над 10 милиона евро за финансиране на механизма

Лавинообразното увеличение на потребителите и разходите по механизма за лична помощ предизвиква сериозни притеснения за устойчивостта на социалната политика спрямо хората с увреждания. Според нов анализ на Института за пазарна икономика, програмата постепенно се превръща в най-мащабната социална инициатива у нас, чието финансиране доближава един процент от брутния вътрешен продукт на страната.

Постоянно нарастващият брой на потребителите повдига въпроси относно контрола върху реалната нужда от лична помощ и нейното действително предоставяне. Експертите предупреждават за негативни ефекти върху пазара на труда, тъй като държавното финансиране е концентрирано в региони с висока безработица. Съществува реален риск субсидираната грижа, обвързана с добро месечно възнаграждение, да потисне търсенето на трудова реализация в частния сектор.

Русе попада в групата на големите общини с разходи над 10 милиона евро за година, заедно с Видин, Стара Загора, Враца и Бургас. За сравнение, в Столична община са постъпили 73 милиона евро, в Пловдив – 31 милиона евро, в Плевен – 29 милиона евро, а във Варна – 20 милиона евро.

Скок на потребителите и разходите

От въвеждането си в края на 2019 година механизмът се разраства с изключителни темпове. За седем години броят на ползвателите скача от малко над 15 хиляди до над 94 хиляди души през 2026 година. Успоредно с това бюджетните разходи нарастват главоломно – от 9,6 милиона евро до 642 милиона евро. Този ръст е подхранван и от факта, че възнагражденията на личните асистенти са пряко обвързани с размера на минималната работна заплата.

Анализът на Института за пазарна икономика показва, че дигитализацията на процеса и разпределението по комисии из цялата страна, въведени през 2024 година при решенията за инвалидност, нямат видим ефект върху динамиката на ползвателите. Най-вероятното обяснение е, че услугата все още не е достигнала своя максимален потенциал. В рамките на пет години личната помощ се превръща в най-големия разход сред политиките за хората с увреждания, формирайки почти половината от средствата на социалното министерство в това направление.

Сериозни регионални дисбаланси

Данните очертават силни регионални дисбаланси при разпределението на ползвателите. Очаквано, най-много потребители има в големите области – 10,5 хиляди души в столицата, 8,9 хиляди в област Пловдив и 6,5 хиляди в област Плевен.

При средно за страната 1,5 процента от населението, което ползва услугата, на областно равнище дяловете варират драстично. В София делът е 0,8 процента, докато във Враца достига 3,4 процента. Наблюдава се отчетливо струпване на области с висок дял на потребители в Северна България и особено в Северозапада.

На общинско ниво дисбалансите са още по-крайни. В общините Гулянци, Никопол и Криводол ползвателите надхвърлят 5 процента от населението. Докато на национално ниво увеличението на потребителите между 2020 и 2026 година е 147 процента, в община Сухиндол те са нараснали с 444 процента, а в Малко Търново – с 325 процента.

Финансирането следва това разпределение, като почти всички общини, в които разходите за лична помощ надхвърлят 200 евро на човек от населението, са разположени в Северозападна България, около Силистра или Кюстендил.