Да се сгромолясаш така след всичкия разкош на самоуправството си е драма

0
Борисов изгуби брилянтния шанс да общува и управлява чрез гърба си от джипката
Борисов изгуби брилянтния шанс да общува и управлява чрез гърба си от джипката Снимка: Фейсбук

Една идея по-леко се диша - агент Буда вече не е премиер и преторианците му са в храстите

Сега да чакаме водеща новина за рязко високо кръвно, пак скъсан менискус или снимки с внуците. Или мистериозна тишина след зуум-националното съвещание, на което щял да вземе "поне един български турчин в ръководното тяло на партията". Тва последното заради предстоящия Байрам ли е, шса пръсна от хилене! Че като тръгнат едни големи тави с баклави и шербет...

Не му е лесно, състрадавам с него напрао ....Да се сгромолясаш така след всичкия разкош на самоуправството, авторитаризма и диктатурата през тези 11 години, да изгубиш брилянтния шанс да общуваш и управляваш чрез гърба си от джипката, да няма как да козируваш на европейските лидери, пък днес си се чул с танте Маркел /какво ли са си казали, на какъв ли език, пък то на нея й е само до него точно сега, когато и тя се срива с рейтинга/, да се чудиш накъде да подпалиш самолета, щото кинтите отдавна са изнесени на сигурно... Ами драма си е.

Яд ме е, че настава безвремие, че комисията по ревизиите вече няма да ни представя театъра на абсурда с разприказвалите се бизнесмени и живия щит от истерясали депутати. И си е точно театър на абсурда, защото ...защото така е в театъра на абсурда. Едните говорят онова, което си въобразяват, без да вярват, другите чуват съвсем друго и пак говорят, но никога не се срещат в диалога и затова разговор няма. Има подвиквания от джипката "как сте, добре ли сте" и запретнати ръкави на волана, и дебел врат под бръсната глава. Но фабулата върви и развръзката винаги е неочаквана, съвсем абсурдна за зрителя, който е буквално гипсиран на стола си. Но по някое време се отърсва от вцепенението си и започва да ръкопляска френетично, а после дълго се пита защо, и сън не го хваща. Защото монолозите и несъстоялият се диалог, онова чудовищно не-чуване на другия и скъсаната връзка с реалността, и накрая сблъсъкът с цялата анти-драматургия се стоварват върху сетивата. /Впрочем, виждала съм колабирали зрители по време на подобни представления на сцена, и фучащи линейки в едно друго време, когато имаше истински театър в моя град, това така между другото. Все висши партийни функционери бяха, де/. И идва отрезвяването, просветлението, и осъзнаването на изборите, които правим.

"Най-тежкото от ремонта на В и К-то на улица "Шишман" е разбиването на асфалта. Много е здрав, от времето на Тодор Живков е", изплака един от работниците, гледах репортаж по тв. Ми така си е, този на бодигарда му е лесен и кекав, кой не знае и кой не е чувал това. Там проблемът ще е цели 5 месеца, но за черните забрадки из цяла България е вечен.

Аз обожавам театъра на абсурда, но само на театралната сцена. Той е алка-зелтцера, хапчето за отрезвяването на пияндурите, на безчувствените, невиждащите и преднамерено слепите за отровата във въздуха. Едно време, когато Любен Дилов-син беше главен редактор на в. "Експрес" /другия вестник на СДС, имаше такъв за година и половина/, пред и в кабинета му имаше кашони с това спасение, явно е било спешно необходимо. То очевидно и сега е потребно, спешно даже. Ама Любо явно предозира, та и той не знае къде е пак.

Толкова от мен. Мислете за 11 юли и за после. Да не се гипсирате пак от анти-драматургията, защото и тогава линейки няма да има, нито хеликоптери.

Вилдан Байрямова

 

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Скъпа, какво си купи днес от МОЛ-а?
- Няколко чифта бикини, че старите вече омръзнаха на целия град.

Харесай Дунавмост във Фейсбук