Бързото изграждане на мощности впечатлява европейските енергийни експерти

България се възползва от безпрецедентното разрастване на батерийните системи за съхранение на електроенергия, компенсирайки спада в производството заради тежката суша в Източна Европа, съобщават от Франс прес в свой подробен анализ.

Около сто обекта за съхранение вече работят в различни части на страната – изградени върху бивши летища, в заводи и в непосредствена близост до електроцентрали. Според данните на Министерството на енергетиката през месец септември общата мощност на действащите батерийни системи достига около 5,7 гигавата. Успоредно с това, по европейския план за възстановяване са сключени договори за реализирането на проекти с капацитет за съхранение от още 14 гигаватчаса.

„Мащабът и скоростта на разгръщането на батерийните системи за съхранение в България са безпрецедентни в европейски контекст“, коментира Ставрос Папатанасиу, професор в Националния политехнически университет в Атина.

Развитието на тези нови мощности повишава значително гъвкавостта на българската електроенергийна система в критичен момент, когато изключително ниското равнище на река Дунав затруднява производството на електроенергия в редица държави от региона. През юли и август страната е отчела нетен износ на електроенергия от около 830 гигаватчаса месечно, което е над два пъти повече от средното равнище за месеците май и юни. Основният изходящ поток през юли е бил насочен към Румъния, като нетният пренос през тази граница е възлизал на около 74 милиона евро.

От въглища към батерийни паркове

Промяната в енергийния микс е най-видима на територията на ТЕЦ „Марица-изток 3“ – някога втората по големина въглищна електроцентрала в България. Построена с четири блока по 210 мегавата, централата намали драстично производството си на електроенергия от въглища след изтичането на дългосрочния ѝ договор през 2024 година. Днес част от съществуващата инфраструктура за присъединяване към електропреносната мрежа вече се използва активно от нова батерийна инсталация.

„Можехме да се възползваме от тази важна връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем там батериите“, обяснява ръководителят на „КонтурГлобал“ в България Васил Щонов.

По думите му изградената гъвкавост е от изключителна важност, тъй като около две пети от електроенергията в страната се произвеждат от АЕЦ „Козлодуй“, докато газовите мощности, чието производство подлежи на бързо регулиране според потребностите, са значително по-малко в сравнение с Гърция или Румъния.

„Въглищата излизат, батериите влизат. Това беше правилното място в правилния момент“, добавя Щонов, макар да подчертава, че държавата трябва да запази минимален резерв от въглищни мощности за гарантиране на енергийната сигурност при евентуална сурова зима или прекъсване на газовите доставки.

Случаен бум или стратегия

Според председателя на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов, бързото развитие на сектора е по-скоро резултат от благоприятно съвпадение на обстоятелствата.

„Всичко се случи случайно“, отбелязва експертът пред френската агенция. Разрастването на възобновяемите енергийни източници в страната се дължи предимно на масовите фотоволтаични централи, което генерира все по-големи излишъци от електроенергия през светлата част на деня. В същото време процедурите за изграждане на батерийни системи са сравнително опростени и според Газдов голям проект може да бъде реализиран за по-малко от година и половина.

През 2025 година на България са се падали около 9 процента от новоинсталирания в Европа капацитет за съхранение чрез батерии. Старши консултантът в мюнхенския Изследователски център по енергетика Ленарт Херман смята, че страната може „да послужи като положителен пример за други европейски страни“.

Ограничения пред новия модел

Превръщането на държавата в регионална батерия обаче не е лишено от технологични ограничения. Херман обяснява, че междусистемните връзки със съседните държави разполагат с ограничен капацитет за пренос. Освен това настоящите батерийни системи обикновено осигуряват съхранение за период между един и шест часа, в редки случаи до осем.

Този капацитет им позволява успешно да покриват ежедневните пикове в потреблението или временните спадове в производството на водноелектрически и ядрени централи, но не би могъл да компенсира аварийно спиране на ядрен реактор за дни или седмици.

Масовото навлизане на технологията крие рискове и за собствената ѝ рентабилност. Икономическият модел на батериите разчита на зареждане при ниски цени на електроенергията и отдаване при високи. Колкото повече системи заработят по този модел, толкова повече ще се свива ценовият марж, който им носи приходи. Въпреки тези чисто пазарни предизвикателства, експертите са категорични, че батериите са ключов фактор за улесняването на енергийния преход и ограничаване на изкопаемите горива.