Страната ни отчита рекорден износ на електроенергия към съседни страни

Докато енергийният сектор в Източна Европа търпи сериозни загуби заради рекордната суша, България извлича огромни ползи от мащабни инвестиции в системи за съхранение на енергия. Страната отчита безпрецедентен бум на батерийни мощности, които са изградени паралелно с бързото разрастване на соларните паркове и компенсират недостига в региона, съобщават от Франс прес.

В момента на българска територия оперират около 100 обекта с индустриални батерии за съхранение на електроенергия, като огромната част от тях са реализирани през последните две години. Мащабните проекти използват бивши промишлени площадки и летища или се интегрират директно в съществуващи електроцентрали, включително и в такива на въглища.

"Мащабът и скоростта, с които се изграждат системи за съхранение на енергия в България, са безпрецедентни в европейски контекст" – коментира пред агенцията Ставрос Папатанасиу, професор в Националния технически университет в Атина. Експертите обясняват водещата позиция на България с по-ниските административни пречки, отворения пазар за чиста енергия и финансирането от Европейския съюз.

Рекорден износ на енергия

Батерийните системи функционират, като поемат излишната електроенергия от соларните паркове през деня и я връщат обратно в мрежата, когато потреблението нарасне. Тази технология се оказа критично важна в момент, когато необичайно ниските нива на река Дунав блокираха производството на ток от водноелектрически и ядрени централи в Източна Европа.

През месеците юли и август България е реализирала нетен износ на около 830 гигаватчаса електроенергия месечно, което е над два пъти повече спрямо средните стойности за май и юни. Само през юли Румъния е изкупила близо половината от изнесения български ток, чиято стойност се изчислява на около 74 милиона евро.

От Министерството на енергетиката съобщават, че към момента страната разполага с близо 5,7 гигавата действаща мощност за съхранение на енергия с батерии. Този капацитет представлява почти една четвърт от общата инсталирана производствена мощност в България и надвишава повече от пет пъти действащите системи в съседна Румъния.

Трансформация на въглищните мощности

Промяната в енергийния микс вече е физически видима в „Марица-изток 3" – доскоро втората по големина въглищна електроцентрала в страната. Съоръжението, изградено в миналото с четири генераторни блока, драстично намали използването на въглища през 2024 година, а съществуващата мрежова инфраструктура беше преустроена за нуждите на мащабна батерийна система.

"Можехме да използваме голямата връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем батерии" – обяснява Васил Щонов, ръководител на операциите на британската енергийна компания „КонтурГлобал" у нас.

"Въглищата излизат, батериите влизат. Това беше правилното място в правилния момент" – допълва Щонов, макар да подчертава, че държавата трябва да съхрани минимален резерв от въглищни мощности в случай на тежки зими или проблеми с газовите доставки.

Според Ленарт Херман от базираната в Мюнхен изследователска компания „ФфЕ", през 2025 година България е генерирала около 9 процента от новоинсталираните батерийни мощности в Европа и около 2 процента от новите соларни такива. "Подходящите стимули могат да направят възможен бърз енергиен преход" – категоричен е анализаторът.

Ограничения на технологията

Въпреки внушителните числа, председателят на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов смята, че бумът не е плод на дългосрочно планиране. "Всичко се случи почти случайно" – признава той, обяснявайки, че експлозията от соларни мощности е довела до огромни дневни излишъци на ток, които са наложили спешното изграждане на батерии. По думите му тези проекти могат да се реализират за срок от 9 до 18 месеца.

Самата технология обаче крие своите лимити. Междусистемните връзки със съседните държави не могат да пренасят неограничени количества електроенергия. Освен това, съвременните индустриални батерии съхраняват енергия за сравнително кратки периоди – обикновено между един и шест, максимум до осем часа.

Експертите предупреждават, че макар батериите да спасяват системата при временни пикове, те не могат напълно да заместят базова мощност като спретнат заради суша ядрен реактор. В перспектива самият успех на системите може да удари по тяхната рентабилност – с навлизането на все повече оператори на пазара, ценовата ножица между евтиния дневен ток и скъпата вечерна енергия неминуемо ще се свие.