На 9 юли България чества 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов, предаде БГНЕС.

„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело…Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек”, пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „На България”.

Роденият на 9 юли 1850 г. в Сопот и починал на 22 септември 1921 г. в София автор винаги е носил България в себе си. България му отвръща със същото като той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова - майка му да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния-при чичо си. Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно и Браила се запознава и с Христо Ботев. Именно тогава той създава повестта „Немили-недраги".

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).

За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука", а заедно с Константин Величков основават списание „Зора".

Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - „Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година.

„Вазов трябва да бъде запомнен с неговия дух и това, което носи в себе си. Вярвам, че за истински четящите хора той никога не си е отивал. Този дух, който той предава чрез творбите си е нещото, което може да запали всеки човек да чете. Всички сме започнали от Иван Вазов. Всичко хубаво се е събудило в нас чрез неговите творби. Това е най-важното при него-духът му, вярата, любовта към природата и по принцип, оптимистичният подход към живота и то в трудни времена”, коментира Виктория Алберт от книжарница „Хеликон”.

Според нея Иван Вазов винаги е актуален. Неговият хумор, който е много тънък и специфичен, майсторството на перото му, всичко в неговите произведения, е актуално. Най-вече това футуристично мислене, толкова специфично за малка част от първите професионални писатели по онова време.

Иван Вазов, освен класик, е и много любим автор не само на възрастните, но и на млади, и на деца. Неговите книги и произведения се търсят. Учениците най-често търсят това, което се учи в училище, като романа „Под игото”. Прави ми впечатление, че много млади хора напоследък търсят романа „Чичовци”-по-забавните му творби. Иван Вазов е актуален и годишнината от неговия рожден ден е прекрасен повод да събудим родолюбието в себе си. Да си спомним, че сме имали много ценни писатели в миналото, които могат да бъдат прекрасна основа и учители за съвременните автори”, смята Алберт.

Тя обясни, че за съжаление книгите на българските класици се търсят спорадично и то по-скоро за подаръци. „Купуват се хубави, луксозни издания за подаръци. Книгите им не се търсят масово, просто да се купи една книга, да се прочете и да научим нещо от нея. Взимат се за подаръци и това е много тъжно. Освен това класиците са търсени от ученици заради летните списъци в училище. Подканвам всички хора да се върнат към българските класици”, поясни Виктория Алберт.

Тя, обаче е категорична, че е много важно да знаем от къде сме започнали и да не го забравяме, защото именно там се крият нашите корени. „Имаме нужда от малко повече вяра в това, че ние всъщност сме много талантлив народ с изключителна история, писатели, музиканти и хора на изкуството”, допълни книжарят.

В книжарници „Хеликон” читателите могат да намерят двата тома на издателство „Труд”, които събират всички най-популярни и хубави творби на Иван Вазов, стихотворенията на Вазов, част от които събрани в зданието на „Абагар”, както и ученически издания на произведенията на Иван Вазов.

"9 юли е чудесен повод да е отпразнува не само годишнината от рождения ден на Иван Вазов, но и да се събуди чисто българското чувство в хората. Имаме нужда от него все повече", заяви още Виктория Алберт.