Лекарите отчетоха успешна трансплантация и възстановяване месец след операцията

45-годишен мъж дари бъбрек на своята 47-годишна сестра, спасявайки я от тежките ограничения на хемодиализата. Успешната интервенция е извършена в УМБАЛ "Лозенец", а месец по-късно и двамата пациенти са напълно възстановени, съобщиха от лечебното заведение днес.

Новината идва повече от месец след самата операция, която е извършена на 3 декември 2025 година. Медицинският екип е изчакал пълното стабилизиране на пациентите, преди да оповести случая публично – практика, която гарантира сигурност на резултатите. Донорът е бил изписан седмица след интервенцията, на 10 декември, а реципиентът – на 22 декември, което е позволило на семейството да посрещне коледните празници у дома.

"Златният стандарт" в трансплантацията

Ключов момент в този медицински казус е, че жената не е била подложена на хемодиализа преди операцията. Това представлява т.нар. "превантивна трансплантация" (pre-emptive transplantation), която се счита за най-добрия възможен подход в нефрологията. Тя дава значително по-добри шансове за дългосрочна преживяемост на органа и пациента, но за съжаление е рядкост в България поради хроничния недостиг на органи.

"И при донора, и при реципиента възстановяването протича спокойно. Това са случаи, които ни напомнят защо тази медицина е толкова специална – защото зад всяка операция стоят човешки съдби", коментира д-р Борил Петров от Клиниката по урология към УМБАЛ "Лозенец", цитиран от пресцентъра на болницата.

Личният избор компенсира системния дефицит

Успешният изход от тази история подчертава критичната роля на живото донорство в българската здравна реалност. Докато списъците на чакащи за трупни органи остават дълги, а донорските ситуации – редки, единственият шанс за много пациенти да избегнат или прекратят диализата остава саможертвата на близък роднина.

Д-р Петров определя трансплантацията от жив донор като "изключително отговорен процес", изискващ прецизна подготовка и дългосрочно проследяване и на двамата пациенти. Лекарите акцентират върху емоционалния аспект на решението: "Да дадеш орган. Да поемеш риск. Да легнеш на операционната маса заради друг. Това не е медицинско решение. Това е любов".

Към днешна дата братът и сестрата се връщат постепенно към нормалния си ритъм на живот, превръщайки се в поредното доказателство, че медицината и семейната връзка могат да работят в синхрон там, където системата все още изпитва затруднения.