Рекорден отлив на нашенци заради стагнацията на трудовата борса

Близо 60 000 български граждани са напуснали Федерална република Германия само в рамките на една година. Резкият отлив съвпада с продължаващата икономическа стагнация и свиването на индустриалното производство във водещата европейска икономика. Данните на германската Федерална статистическа служба (Destatis) за периода ноември 2024 – октомври 2025 година разкриват трайна тенденция на "обратна миграция", която засяга не само българите, но и повечето източноевропейци.

Край на "Германската мечта"?

В рамките на изследваните 12 месеца 58 450 българи са дерегистрирали адресите си в Германия. Въпреки че страната продължава да приема нови емигранти, входящият поток вече не може да компенсира масовото напускане. Равносметката е отрицателна – българската диаспора се е стопила с 11 930 души нето.

"Тенденцията миграцията в Европа да обръща посоката си става все по-отчетлива," отбелязват анализаторите, но зад сухите цифри прозират сериозни икономически фактори. Високата инфлация, поскъпването на наемите и енергията, комбинирани със съкращенията в германските заводи, правят престоя на много гастарбайтери икономически необоснован.

Ефектът на доминото в Източна Европа

България не е изолиран случай, а част от по-широк процес на отрезвяване спрямо западния трудов пазар. Данните на Destatis показват, че поляците напускат Германия с още по-бързи темпове – намаление с 14 875 души за същия период. При хърватите отливът е 10 676 души, а при румънците – 5333 души.

Любопитен детайл е, че макар нетният баланс да е отрицателен, българите остават третата най-голяма група по входяща миграция след румънците и поляците. Това говори за висока динамика – докато едни, вероятно разочаровани или загубили работата си, си тръгват, други продължават да опитват късмета си, въпреки предупредителните сигнали на икономистите.

Какво означава това за България?

Според националната статистика за 2024 г., всеки трети, който се е установил в България от чужбина, е български гражданин (34,9%). Това завръщане обаче поставя нови въпроси пред родната икономика – дали завръщащите се носят спестявания и умения, или се връщат като "икономически бежанци" от европейската криза, които ще тежат на социалната система.

Към 1 януари 2024 година официално в Германия са пребивавали 371 128 българи, което ги прави най-голямата българска общност в Европа, следвана от тези в Испания (112 834) и Нидерландия (60 494). Предстоящите месеци ще покажат дали този спад е временно явление или началото на дългосрочен процес на де-германизация на българската емиграция.