Държавата подпомага трайното установяване на сънародниците ни

Почти 45 000 души са се преместили от чужбина в България през 2025 година, съобщават от NOVA, позовавайки се на официалните данни на Националния статистически институт. От тях близо 1000 сънародници вече са се възползвали от финансовите стимули по програмата „Избирам България“ на Агенцията по заетостта, която покрива разходи за преместване, транспорт и наем.

Сред завърналите се през изминалата година около 40 на сто имат българско гражданство, почти 50% са граждани на държави извън Европейския съюз, а малко над 15% са граждани на държави от Общността. Статистиката показва, че над 50% от новозаселените са мъже, а жените са близо 48%.

Финансови стимули за преместване

Немалка част от българите, решили да се установят трайно у нас, получават подкрепа от държавата чрез Агенцията по заетостта.

„По проекта са кандидатствали и са одобрени хора с най-различен профил. Има хора със средно образование, както и висшисти. Има хора, които са заети в сектора на търговията, услугите, транспорта. Също имаме високоспециализирани експерти в областта на медицината, IT сферата, както и в образованието“, обяснява главният експерт в Агенцията по заетостта Борис Филипов.

Ведомството предоставя директна финансова помощ за транспортиране на покъщнината. Размерът зависи изцяло от държавата, от която пристигат кандидатите.

„Ако е държава членка на ЕС или кандидат-членка на ЕС, се възстановяват до 2500 евро, а ако е от трета държава – до 5112 евро”, уточнява експертът.

Агенцията предлага и посреднически услуги за намиране на работа, съобразени с професионалния опит. Допълнителен финансов стимул е предвиден за хората, които започват работа в населено място, където нямат собствено жилище, но имат адресна регистрация. В тези случаи се изплащат по 209 евро на месец, както и средства за ежедневен транспорт до работното място.

С всеки одобрен кандидат се подписва индивидуален договор, като до момента са изплатени малко над 1,3 милиона евро. Задържането на работа между 6 и 12 месеца носи допълнителни бонуси, а при нужда се осигуряват и езикови курсове. Най-голям е потокът от завръщащи се от Великобритания и Германия, но има и българи от Белгия, Испания, Норвегия, както и от далечни дестинации като Япония, Австралия и САЩ.

Успех след 30 години в Канада

Сред трайно установилите се има и българи, които са прекарали над три десетилетия зад граница. Емил Трънкаров заминава за Канада малко след настъпването на демократичните промени у нас. Там работи като научен сътрудник, развива собствена компания и създава семейство.

Началото му в Квебек е изключително трудно – през първата година се налага да живее в приют на Армията на спасението. Въпреки препятствията той изгражда успешен бизнес на хиляди километри от родината. Децата му са родени зад граница, но говорят отлично български език. Решението да се прибере в България идва съвсем спонтанно.

„Това беше по времето на COVID. Тогава си пролича колко много ги беше страх хората там“, спомня си Трънкаров. За момента плановете са цялото му семейство да остане трайно в България.

Причините за обратния път

За голяма част от българските общности зад граница темата за прибиране все още не стои на дневен ред. Социалният антрополог Харалан Александров коментира в предаването „Денят на живо”, че този въпрос неизбежно ще бъде част от предстоящите предизборни кампании.

„Силно се надявам да бъде ориентирано към разумни и добронамерени политики за подкрепа на нашите сънародници. А да не се изчерпва само с абстрактни призиви“, казва анализаторът. Според него мотивацията за завръщане зависи пряко от социалния статус. Предприемачите се водят основно от възможностите за бизнес и благоприятното данъчно облагане.

„За по-голямата част от хората, които са заминали главно през 90-те години, когато икономическата ситуация в България беше катастрофална, водещо е развитието на пазара на труда – тоест съотношението между заплащане и цена на живота, което в определен момент започна да се доближава“, завършва Александров.