Програмата „Избирам България“ надхвърли двойно очакванията на държавата
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Изплатени са близо половин милион евро подкрепа
Стотици висококвалифицирани български специалисти, сред които лекари, учители и софтуерни инженери, се завърнаха от чужбина и започнаха работа в страната по мярката „Избирам България“. Според официално съобщение на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) интересът към инициативата е надхвърлил двойно първоначалните разчети на държавната администрация. Програмата, която се финансира с европейски средства по линия на Програма „Развитие на човешките ресурси“ и се изпълнява от Агенцията по заетостта, успя да привлече обратно в родината хора в трудоспособна възраст с висока експертиза, завършили образованието си или натрупали сериозен професионален опит зад граница.
Финансови стимули за преместване и наем
Участниците в проекта получават различни по вид държавни стимули, които да улеснят тяхното установяване и интеграция на българския пазар на труда. Пакетът от мерки включва финансова помощ за преместване на покъщнина, добавки за покриване на разходи за наем и настаняване, както и средства за транспорт от и до работното място. За членовете на семействата, които не притежават българско гражданство, са осигурени специализирани обучения по български език.
Най-сериозното финансово подпомагане обаче е обвързано с усядането на кадрите и се изплаща на два етапа. След първите 6 месеца заетост одобрените кандидати получават бонус в размер на 30% от шест средни работни заплати за сектора, в който са наети. При оставане на същата позиция след първата година, държавата изплаща още един стимул, равняващ се на 50% от шест средни брутни възнаграждения за съответната икономическа сфера. Част от завърналите се сънародници са избрали да стартират и собствен бизнес в секторите на информационните технологии, търговията, услугите и ресторантьорството.
Статистиката на завръщането в цифри
До момента по различните пера на програмата са изплатени общо над 463 000 евро. Точно половината от тези средства – 232 844 евро – са преведени на 315 участници като еднократни бонуси след успешното завършване на първите им шест месеца работа на българска земя.
Втората най-голяма сума е отишла за субсидиране на наеми, като за целта са разходвани 164 296 евро. За транспортни разходи на служителите са отделени 20 188 евро, а за логистика и превоз на лично имущество и покъщнина от чужбина – 45 984 евро. Към момента са подадени и 168 заявления за курсове по български език за чуждестранни членове на семействата.
Чиновническото планиране и реалният интерес
Данните на МТСП показват сериозно разминаване между чиновническите прогнози и реалните нагласи на българската емиграция. Първоначалните разчети на министерството са предвиждали подкрепа за едва 870 семейства. Реалността обаче се оказа съвсем различна – заявления за участие са подали рекордните 4142 души. От тях одобрение са получили 1884 кандидати, което е повече от двойно спрямо очакванията на държавата. Неодобрените молби са отхвърлени основно заради дублиране при подаването или несъответствие с предварително обявените критерии.
Профилът на завръщащите се показва, че това са хора в активна възраст, като над 1500 от одобрените лица са на възраст между 30 и 40 години. По отношение на географията на миграцията, най-голям брой специалисти пристигат от Обединеното кралство и Германия, следвани от Нидерландия, Франция, Испания, Италия, Белгия, Австрия и Ирландия. Програмата обаче е докоснала и българи, живеещи в далечни дестинации извън Европа – регистрирано е завръщане на сънародници от САЩ, Канада, Австралия, Япония, Китай, Обединените арабски емирства и Южна Африка.
Въпреки че София и Пловдив остават най-предпочитаните икономически центрове за установяване, голяма част от завърналите се кадри са избрали регионите извън тях. Програмата отчита заетост на висококвалифицирани специалисти в градове като Русе, Разград, Велико Търново, Силистра, Габрово, Плевен, Враца, Монтана, Видин, Хасково, Кърджали и Пазарджик, което дава глътка въздух за местния бизнес и социални системи.





















