Отложеният протестен вот донесе 131 мандата за "Прогресивна България"

Партия "Прогресивна България" печели 131 депутатски места след вота в неделя, а близо 500 000 българи са взели решение за кого да гласуват буквално в последните дни или в самия изборен ден. Това заяви политологът от изследователски център "Тренд" Димитър Ганев в ефира на телевизия NOVA, анализирайки изборното цунами, което категорично пренареди политическата карта у нас.

Изборното цунами и краят на политическата криза

Според официалните данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) при 100% обработени протоколи, формацията на президента Румен Радев печели 44,59% от гласовете (над 1,44 млн. души). Този безпрецедентен резултат ѝ осигурява комфортно мнозинство от 131 народни представители в 52-ото Народно събрание. На второ място остава ГЕРБ-СДС с 13,39% (39 мандата), следвани от ПП-ДБ с 12,62% (37 мандата). В парламента влизат още ДПС със 7,12% и "Възраждане" с 4,25%.

Димитър Ганев подчертава, че изборният резултат е изненадал напълно социолозите. „Вероятно имаме така наречената мъртва точка между сряда и неделя. Ако има концентрация на тези нерешили в една посока, резултатът изненадва”, обяснява политологът, допълвайки, че най-голямата част от тези хора са предпочели именно "Прогресивна България". Според Ганев ключово за огромната вълна е било повишаването на избирателната активност и консолидираният ръст за Радев в последната седмица преди вота.

Десетгодишният цикъл на наказателния вот

Анализаторът от "Тренд" обяснява случващото се чрез теорията за десетгодишния цикъл в българската политика, при който се износва определен управленски модел.

„2001 година НДСВ дойде на гребена на надеждите за нещо ново, а ГЕРБ – на вълната на протестния вот през 2009 година”, припомня Ганев. По думите му подобна промяна се е търсила още с протестите през 2020 г., но тогава разпокъсаността на вота не е успяла да формира стабилно управление. Последвалата политическа криза, коалиционната "сглобка" през 2023 г. и реваншът на ГЕРБ с кабинета на Росен Желязков са довели до натрупване на огромно обществено напрежение. „Това, което имаме в момента, е отложено във времето нещо, което се търсеше още през 2020 година”, категоричен е той.

Огромни очаквания и времеви прозорец за реформи

Пред новата политическа сила стоят огромни предизвикателства заради свръхочакванията на избирателите. Основният проблем за българите в момента е инфлацията и високите цени, за които Ганев предупреждава, че не съществуват светкавични мерки.

Политологът е убеден, че изборният мандат дава мощен потенциал за дълбоки структурни реформи, от които страната има остра нужда. Времевият прозорец за действие обаче е изключително тесен. „Времето за големи промени, когато може да плащаш социална и политическа цена, е първата една година от мандата”, предупреждава Ганев. Ако сериозните инициативи не стартират в следващите месеци, те вероятно няма да се случат до края на управлението.

Голямото изпитание пред Румен Радев в дългосрочен план ще бъде оцеляването и утвърждаването на формацията. Устойчивостта на новия субект ще се тества през октомври 2027 г., когато са изборите за местна власт. Ганев дава за пример НДСВ, които печелят исторически мандат през 2001 г., но не успяват да се вкоренят по места две години по-късно, за разлика от ГЕРБ, които използват кметовете си за трайна експанзия в цялата страна.