Новата партия взима 131 мандата в 52-рия парламент

Кои бяха знаковите победи на новосформирани партии през последните 36 години и как се пренареди политическата карта у нас? Отговорите на тези въпроси излязоха наяве след вота в неделя, съобщават от NOVA. На 19 април 2026 година над 1 милион 445 хиляди души поставиха знак върху квадратчето на „Прогресивна България” в бюлетината. Това са с 1 милион избиратели повече спрямо подкрепилите вторите по резултат ГЕРБ-СДС.

При 100% обработени протоколи от Централната избирателна комисия (ЦИК) формацията печели вота с 44.59%, което ѝ осигурява 131 места в новото 52-ро Народно събрание. На втора позиция остава коалицията ГЕРБ-СДС с 13.39% (39 депутати), а съвсем близо до тях са ПП-ДБ с 12.62% и 37 народни представители. За ДПС са гласували малко над 230 хиляди души (7.12%), което им отрежда 21 мандата, а най-малката група ще бъде тази на „Възраждане” - с 4.35% от вота и 12 депутати.

Електорални течове и бонуси

Предходните парламентарни избори се проведоха през октомври 2024 година, когато „Прогресивна България” все още не съществуваше на политическата сцена. Равносметката сочи, че оттогава ГЕРБ-СДС са пострадали най-много, губейки над 210 хиляди гласа. Сходен е отливът и при „Възраждане” - с теч на близо 190 хиляди. Движението за права и свободи днес е с минус 51 хиляди избиратели спрямо 2024 година. Единствените от старите партии, които се радват на бонус, са ПП-ДБ, привлекли около 63 хиляди нови поддръжници.

Историческите прецеденти

За последен път нов политически участник беше избран с над 1 милион гласа през 2009 година, когато на политическата сцена изгря ГЕРБ. Макар и с 22% разлика от тогавашните втори („Коалиция за България”), абсолютно мнозинство нямаше. На крачка от подобен триумф беше и НДСВ през 2001 година, когато само 1 място не им достигна за самостоятелно управление.

Последните два пъти, когато нови формации се опитаха да овладеят държавата, бяха преди 5 години. На предсрочните избори през юли 2021 година „Има такъв народ” спечели с по-малко от 700 хиляди избиратели при минимална разлика от втория, получавайки 65 мандата. Само няколко месеца по-късно сходен сценарий се разигра и с „Продължаваме промяната”.

География на вота

Ако направим разходка из страната, данните показват ясни регионални крепости. Бастионът на най-новите победители от „Прогресивна България” се оказва област Ямбол, където над половината от всички гласували (55%) са избрали тях. ГЕРБ-СДС получават най-висок резултат в област Ловеч, където всеки пети е пуснал бюлетина за тях.

Върховото постижение за ПП-ДБ е 31% и е отчетено в столичния 23 МИР. Безапелационните 56% ДПС получава в Кърджали, превръщайки областта в единствената, в която формацията на Румен Радев не е първа. Никъде в страната „Възраждане” не получава повече от 6%, като този максимум им е осигурен от област Варна.

Волята на недоволните

Традиционно съществува и квадратче, на което рядко се обръща внимание, но което носи силен социален заряд - "Не подкрепям никого". На тези избори то беше избрано от 51 хиляди българи при рекордна активност от над 50% за последните 5 години. Най-много недоволни гласоподаватели пред урните се явиха през 2023 година, когато броят им достигна 109 хиляди, надминавайки резултата на някои от влезлите тогава в парламента партии.