Агенцията по заетостта отчита тревожен спад в интереса към образовани кадри

Българската икономика показва тревожни признаци на "структурно опростяване", вместо на технологично развитие. Докато работодателите продължават да се оплакват от хроничен глад за кадри, данните разкриват опасна тенденция – бизнесът има все по-малка нужда от образовани специалисти и все по-голяма нужда от нискоквалифициран персонал. Това показва годишното проучване на Агенцията по заетостта, проведено в средата на 2025 година.

Общият оптимизъм на работодателите се охлажда. Плановете за наемане се свиват с 12% спрямо предходната година, което означава, че фирмите стават все по-предпазливи и ограничават разширяването си.

Кризата на образованието и пазарът на труда

Най-притеснителният извод от данните е сривът в търсенето на специалисти с висше образование. Заявките за такива кадри са намалели с драстичните 18%. Едва 21% от всички свободни позиции (около 49 000) са предназначени за хора с диплома.

Тази статистика разбива мита за "икономиката на знанието". Вместо инженери и IT специалисти, пазарът масово търси кадри, които могат да бъдат обучени бързо на работното място. Търсенето на работници без квалификация расте с над 8%, достигайки дефицит от 54 000 души.

"Резултатите очертават изместване на търсенето на труд към по-нискоквалифицирани позиции," се посочва в анализа на Агенцията по заетостта.

Строителството натиска спирачките, туризмът търси спасение

Секторният анализ действа като ранна предупредителна система за икономическите цикли. Строителството, което години наред беше двигател на растежа, бележи драматичен спад от 57% в търсенето на строителни работници. Това е ясен сигнал за край на строителния бум или замразяване на големи обекти.

На обратния полюс е туризмът, който отчаяно се опитва да запълни дупките в персонала си. Търсенето на сервитьори и бармани е скочило с шокиращите 91%. Този дисбаланс обаче не е добра новина – той заменя високоплатени работни места в строителството с нископлатени, сезонни позиции в услугите.

Индустриалните зони диктуват картата

Любопитен феномен е разместването на географската карта на труда. Пловдив изпреварва столицата по заявени нужди от работна ръка.

• Пловдив: 27 138 търсени работници (12% от общото търсене) – предимно машинни оператори и строители.

• София-град: 19 887 търсени работници (9%) – търсене на монтажници и обслужващ персонал.

• Варна и Бургас: Следват с по 7%, водени от туризма.

Хроничните болни места

В публичния сектор кризата се задълбочава, въпреки увеличението на заплатите. Образованието и здравеопазването остават секторите с най-критичен недостиг на квалифицирани кадри, които частният сектор не може или не иска да произведе.

• Учители: Най-търсената професия с висше образование (6 337 свободни места).

• Медицински сестри: Недостиг от 3 050 специалисти.

• Лекари: Търсят се 2 191 доктори.

Данните на Агенцията по заетостта разкриват, че българският бизнес е в режим на оцеляване, а не на иновация. Когато "машинният оператор" е по-търсен от "инженера", а "сервитьорът" измества "строителя", икономическата прогноза за 2026 година става все по-несигурна.