Над 60% от българите са недоволни от своите възнаграждения

Мащабно онлайн проучване на платформата wherewework, проведено в пет държави от Централна и Източна Европа, отчете сериозно социално-икономическо напрежение у нас. Данните, публикувани от икономическото издание Money.bg на 20 май 2026 година, сочат, че България се нарежда на първо място в региона по недоволство от размера на възнагражденията и по спад на покупателната способност. Проучването, обхванало още Румъния, Молдова, Гърция и Унгария, извежда наяве дълбокото разминаване между официалните статистически отчети и финансовата реалност в българските домакинства.

Статистика на недоволството и доходите

В периода от 30 март до 30 април са събрани 1 691 отговора от български професионалисти от всички основни индустрии и възрастови групи. Цели 62,4% от запитаните изразяват недоволство от текущото си възнаграждение, като 22,5% от тях се определят като "силно недоволни". Близо 60% смятат, че не получават справедливо заплащане, а почти толкова са на мнение, че доходите им са под пазарното ниво за техния опит.

Задълбочаващият се натиск върху личните бюджети се потвърждава от факта, че 54,3% от анкетираните получават между 500 и 1 500 евро месечно – територия, разположена между минималната и средната работна заплата у нас. Доколко адекватни са тези нива в реалната икономика показва друг стряскащ детайл от проучването: 52% от хората признават, че доходите им покриват единствено най-елементарните ежедневни нужди.

Страх от съкращения и търсене на алтернативи

Трима от всеки четирима респонденти отчитат спад на покупателната си способност през последните 12 месеца, като за 45,7% от тях свиването е драстично. В доклада от изследването се посочва, че основните притеснения са свързани с разминаването между доходите и пазара: "Заплатите не успяват да настигнат увеличението на разходите за живот, а над 23% отчитат значително повишение на ежедневните разходи".

Икономическата несигурност се засилва и от нагласите на пазара на труда. Над 75% изпитват тревога от потенциални съкращения в своите сектори, а близо 40% се чувстват нестабилни на текущата си позиция. Това кара 37% от българите активно да търсят нова работа в момента, а други 25,4% имат готовност за промяна през следващите шест месеца. Водещ мотив за смяна остава по-високото възнаграждение, което изпреварва фактори като кариерно развитие и работна среда.

Парадоксът между макроданни и пазарна реалност

Резултатите от проучването влизат в пряк сблъсък с част от оптимистичните макроикономически доклади. Според анализ на ОББ средната месечна работна заплата в България е нараснала с 11% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2025 година, а безработицата в края на същата година е била едва 3,3%.

В същото време данните на Евростат напомнят за структурното изоставане на страната, отчитайки, че брутният вътрешен продукт на глава от населението в стандарти на покупателната способност у нас е едва 66% от средното за Европейския съюз. Разчетите на КНСБ допълнително оголват проблема – тричленно семейство има нужда от поне 1 243 евро месечно за издръжка, като разходите за живот са скочили със 187 евро за една година. Този сблъсък на цифри доказва, че макар сухите статистически показатели да отчитат номинален ръст, реалната покупателна способност на хората остава сериозно притисната от ежедневното поскъпване на живота.