Милена споделя как любовта към родината вдъхновява сватбата

Булчинска рокля в бяло, зелено и червено превърна сватбата на младо семейство в една от най-коментираните теми в социалните мрежи, съобщават от NOVA. Зад необичайния избор на булката Милена не стои търсене на сензация, а съкровена детска мечта и дълбока обич към България.

Вдъхновение пред Обредния дом

Историята на нестандартната дреха започва много преди сватбения ден, още в детството на Милена. Тя разказва как със сестра си редовно прескачали оградата до местния Обреден дом, за да гледат ритуалите и да се радват на младоженците. Една конкретна случка обаче оставя траен отпечатък в съзнанието ѝ.

„Спомням си един ден – отново се чуваха гайди и тъпани, ние бързо отидохме до оградата и започнах да търся булката. Булка в бяло обаче нямаше. Тя и младоженецът бяха облечени в народни носии, а той развяваше знаме. Бях стъписана и си казах: „И аз искам нещо такова на моята сватба“ , спомня си Милена.

Години по-късно, в деня, в който казва „Да” на бъдещия си съпруг Сергей, тя избира да засвидетелства своята обич и към родината. Според нея двете чувства не се изключват, а са избор, който се прави със сърцето.

Безценната подкрепа от близките

За осъществяването на мечтаната визия Милена се доверява на дизайнерите Соня Насова и Силвана Голунова. Те усещат идеята ѝ без излишни думи и успяват да създадат перфектните облекла за повода. Любовта към традициите е подкрепена и от най-близките им хора. В сватбения ден до Милена и младоженеца Сергей застават техните кумове заедно с малката си дъщеря – също облечени в народни носии.

„Приеха идеята с огромна любов. Когато вървяхме всички заедно, наистина се чувствахме като едно голямо семейство“, допълва булката.

Надеждата на Милена е събитието да предаде нататък емоцията, която самата тя е изпитала като дете зад оградата.

„Тайно се надявах да вдъхновя някое дете, така както аз бях вдъхновена тогава. Срещнахме много хора в сватбения си ден и всички искрено ни се радваха – и деца, и възрастни. Бяхме обсипани с толкова много любов, което е наистина безценно“, разказва тя.

Патриотизмът като ежедневен избор

Историята на тази сватба провокира и по-дълбок размисъл за това как се изразява обичта към родината в днешно време. Милена признава, че понякога е трудно да заявиш открито чувствата си, без да бъдеш разбран погрешно или обвинен, че го правиш за показност.

„Понякога не е лесно, защото някои хора го приемат като лозунг, като политика или като инструмент да изпъкнеш. За мен това е чувство. Да обичаш България не означава да казваш, че тя е съвършена. Любовта е да виждаш недостатъците в случая на държавата или на човека до теб, но въпреки това да продължаваш да го обичаш с цялото си сърце и да му желаеш най-доброто“, категорична е булката.

За младото семейство патриотизмът през 2026 година не се изчерпва с развяването на знаме по празници. Той се доказва в ежедневните избори – решението да създадеш дом тук, да възпиташ децата си с уважение към историята и езика, и да провокираш в тях гордостта да се наричат българи.

„Бих ѝ пожелала да не губи хората, които я обичат. И всяко следващо поколение да изрича думата „България” с гордостта, с която ние я носихме на нашия сватбен ден“, е сватбеното пожелание на Милена към родината.