Процесорите ще работят по 15 минути заради прегряване

На първи октомври Google се подготвя да изведе в околоземна орбита първия си експериментален център за данни за изкуствен интелект. Апаратът, част от проекта Project Suncatcher, ще полети с ракета на SpaceX, за да тества възможностите за пренасяне на AI инфраструктурата извън пределите на Земята, съобщават от БГНЕС.

Четири процесора в орбита

Спътникът, наречен MVP, е с размерите на стандартен хладилник и ще бъде изстрелян като част от споделената мисия Transporter-18 на ракетата Falcon 9. На борда му са монтирани четири специализирани процесора Trillium TPU, които технологичният гигант използва за обучение и работа на своите модели с изкуствен интелект.

Захранването ще се осъществява от слънчеви панели с мощност около един киловат. Според изчисленията на компанията, апаратите в ниска околоземна орбита могат да получават почти непрекъсната слънчева светлина, генерирайки до осем пъти повече енергия спрямо аналогични наземни системи. Основната цел на този първи полет не е предоставяне на реална търговска услуга, а събиране на данни. Инженерите трябва да проверят дали стандартните чипове могат да оцелеят след вибрациите при старта, космическата радиация и екстремните температурни амплитуди. При наземните тестове компонентите са издържали радиационни дози, надвишаващи очакваните за петгодишна мисия, но реалните условия предстои да потвърдят тези резултати.

Проблемът с космическото охлаждане

Едно от най-сериозните технологични препятствия пред орбиталните сървъри остава отвеждането на топлината. Докато наземните центрове разчитат на масивно въздушно или водно охлаждане, във вакуума на Космоса топлината се отвежда изключително трудно единствено чрез радиатори.

За да се справят с проблема, създателите на прототипа използват специални топлинни тръби от алуминий и мед. Въпреки тези иновации, процесорите ще могат да работят интензивно едва по 15 минути, след което се нуждаят от задължителна пауза за охлаждане. По време на тези кратки активни прозорци върху чиповете ще бъдат тествани моделите от серията Gemini.

Бъдещето на орбиталните сървъри

Амбициите на компанията стигат отвъд единичния експеримент. Плановете за 2027 година предвиждат изстрелването на още два апарата, които да изпитат високоскоростна лазерна комуникация в Космоса. Дългосрочната визия е десетки спътници да летят в близка формация, разпределяйки изчислителните задачи помежду си в реално време.

Орбиталните бази се разглеждат като потенциален изход от огромната консумация на електроенергия и вода от наземната инфраструктура, като сходни концепции вече се разработват от SpaceX и Blue Origin.

„Честно казано, не очакваме през следващите няколко години да разполагаме с нещо практически използваемо“, споделя старшият вицепрезидент по изследователската дейност Джеймс Маника.

Рисковете пред реализацията на мащабни космически центрове за данни остават сериозни. Изграждането им изисква справяне с космическите отпадъци, радиацията и логистиката по поддръжката, която в орбита е несравнимо по-сложна и скъпа от обслужването на наземна сървърна зала. Експертите предупреждават и за екологичните последици – хиляди нови спътници могат да увеличат замърсяването на атмосферата при изгарянето си, да увредят озоновия слой и да затруднят астрономическите наблюдения.