Британско проучване разкрива дълготрайните ефекти върху психичното здраве

Приемът на големи количества захар през първите 1000 дни от живота – от зачеването до навършване на две години и половина – увеличава значително риска от тревожност в зряла възраст, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на мащабно проучване на Университета на Съри.

Излагането на сладки храни през този най-ранен и критичен период оставя траен отпечатък върху структурата на мозъка и психичното здраве, като ефектите се проявяват десетилетия по-късно.

Исторически експеримент от Втората световна война

За да стигнат до тези изводи, изследователите анализират медицинските данни на над 45 000 души, родени между 1951 и 1956 година. Този период обхваща годините на строгите ограничения върху захарта във Великобритания след Втората световна война и последвалото им премахване. Купонната система, която действа от 1940 до 1953 година, лимитира дневната консумация на възрастните до едва 40 грама.

Проучването, публикувано в научното списание Translational Psychiatry, сравнява хора, които са били изложени на тези ограничения още в утробата и до 24-месечна възраст, с такива, които никога не са били засягани от рестрикциите.

„Познаването на дългосрочното въздействие на захарта върху физическото и психичното здраве може да помогне за формулирането на политики в областта на общественото здраве и да промени хранителните ни навици“, посочва водещият автор на изследването Хана Навратилова.

Резултати десетилетия по-късно

Данните показват недвусмислено, че при хората, изложени най-дълго на строгите ограничения, се отчита 33% по-нисък риск от тревожност в зряла възраст. При тях се наблюдава и много по-слабо изразено предпочитание към сладки храни.

Дори когато тревожността или депресията все пак са се проявявали при живели при ограниченията, това се е случвало на много по-късен етап от живота. При групата с най-дълъг период на рестрикции психологическите проблеми са възниквали средно на 62-годишна възраст, докато при останалите прагът е бил 55 години.

„Въпреки че консумацията на захар сред участниците се е увеличила след премахването на ограниченията, ранната хранителна среда изглежда има дълготрайно значение за психичното здраве“, обяснява професор Нофар Гайфман, старши автор на изследването от Университета на Съри.

Промени в структурата на мозъка

Авторите на проучването подчертават, че първите 1000 дни от живота са изключително критичен период за развитието на централната нервна система. Храненето в този етап води до трайни структурни промени.

Менюто с високо съдържание на захар може драстично да намали плътността и активността на серотонинергичните неврони, които играят фундаментална роля в регулирането на настроението. Учените са категорични, че ранното ограничаване на захарта на практика предпазва тези важни нервни пътища и осигурява по-стабилно психично здраве в дългосрочен план.