Американските мита сринаха българския износ

България се оказа сред най-тежко засегнатите държави в Европейския съюз от въведените от Вашингтон мита, като родният износ към американския пазар е спаднал с 23,7 на сто на годишна база. Това съобщават от БТА, позовавайки се на нов съвместен анализ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Глобалния алианс за търговски и иновационни политики (GTIPA). Документът, представен тази сряда, изследва дълбоките икономически последици от наложените на 2 април 2025 година американски мита с фокус върху европейския и българския пазар.

Срив в износа на метали и медицински изделия

Новият международен доклад обхваща общо 25 държави, от които 10 са в Европа. Данните за първата година след въвеждането на митата показват сериозни дисбаланси за европейската икономика. „За първата година след въвеждането на митата износът на Европейския съюз към САЩ е спаднал с 13,7 на сто, а търговският излишък се е свил с 35,6 на сто“, се посочва в изследването на експертите.

България понася един от най-сериозните удари от търговската политика на Съединените щати. До януари 2026 година общият спад на експорта ни е достигнал 42 на сто спрямо предходната година. Данните показват, че най-уязвими са секторите на металургията и прецизното производство. Износът на мед е намалял с 65,3 на сто, а този на алуминий е претърпял срив от 93,2 на сто. Производството на прецизни медицински изделия също отчита спад от 42,9 на сто.

Въпреки тези тежки загуби за експортно ориентираните предприятия, реалният брутен вътрешен продукт на България е нараснал с 3,1 на сто през 2025 година, което е двойно над средното равнище за Европейския съюз от 1,5 на сто. Икономистите обаче предупреждават, че този растеж се дължи изцяло на сектора на услугите, който бележи скок от 5,8 на сто. В същото време индустрията записва спад от 0,3 на сто, което поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на българското производство.

Европейският отговор и препоръките към София

На общоевропейско равнище Брюксел реагира чрез ускорено търсене на нови пазари и диверсификация. Мерките включват временното прилагане на търговското споразумение с Меркосур от 1 май 2026 година, напреднали преговори с Индия и Индонезия, както и нови договорености в областта на критичните метали. Авторите на изследването обаче алармират, че само регулаторен контрол не е достатъчен за постигането на дигитален суверенизъм. Дефицитът при интелектуалната собственост се е задълбочил с 14,6 на сто, а при бизнес услугите спадът е с 35,8 на сто.

За преодоляване на негативните тенденции в България експертите препоръчват спешно прилагане на целеви секторен подход. Сред ключовите стъпки са увеличаване на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт, както и ускорено внедряване на механизма SAFE за технологии с двойна употреба. Анализаторите добавят, че решителната борба с корупцията и лошото управление остава най-важното условие за привличане на стабилен и конструктивен капитал в страната.

Прогнозите на Министерството на икономиката

Икономическите сътресения бяха предвидени от държавните институции още при задействането на новата тарифна политика отвъд Океана. В интервю от август миналата година заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов коментира очакваните ефекти от наложените тогава 15-процентни мита за внос на стоки от Европейския съюз. „Очакваният спад в българския износ за САЩ заради новите мита е около 32,8 процента или 1,5 на сто от общия износ“, изчисли тогава той, като добави, че негативният ефект върху брутния вътрешен продукт на страната ще бъде около 0,35 процента.

Разчетите на икономическото ведомство показваха, че негативните ефекти върху българския експорт ще се изразяват в 12,5 процента среднопретеглено мито. Дончо Барбалов напомни, че САЩ прилагат специфично двуфазово определение на налозите спрямо европейските партньори. „Ако митото е било между нула и 15 процента, то става 15 процента, а ако е било над 15 на сто, ставката се запазва на същото равнище“, разясни тогава заместник-министърът.

Още тогава държавата прогнозира, че заради значителния си обем най-силно засегнати ще бъдат медицинските, хирургическите и зъболекарските инструменти и апарати, както и износът на слънчогледови семена. Сериозен удар беше нанесен и върху групата на измервателната апаратура като тестомери и аеромери, при които ставката скочи от символичните 0,4 на сто директно на 15 процента.