У нас най-сериозният проблем е тревожността, а зад Океана това е самотата

Българите живеят все повече в режим на оцеляване, отколкото в режим на създаване, а търсенето на професионална психологическа помощ остава стигма. Това споделя пред NOVA Нели Лесер, която работи като терапевт и преподавател в университет в Маями, Съединените американски щати.

Разликите между България и Америка

Нели Лесер има успешна кариера на бизнес анализатор, но на 46 години решава рязко да промени професионалния си път. Тя завършва психология, защитава докторантура по семейна психология и днес е сред най-търсените терапевти в Маями. Всяко лято се прибира в родната Варна, където наблюдава нарастваща тревожност сред сънародниците си.

"Виждам, че българинът все повече някак си се свива като идентичност. Вече много малко хора се наслаждават на живота и наистина живеят в лекота", споделя тя по информация на телевизията.

За разлика от българите, американците приемат посещението при терапевт като част от рутинния си график, докато у нас подобна стъпка често предизвиква вътрешно съпротивление и се приема като признак за психично заболяване. От друга страна, основният проблем зад Океана е самотата, която официално е призната за епидемия в САЩ. Хората в Америка са самостоятелни, но липсата на дълбоки връзки води до изолация, депресивни състояния и загуба на смисъл.

Илюзията на богатството

Сред клиентите на българския специалист са милионери, хора с власт и топ модели. Въпреки външния блясък и финансовите си възможности, те страдат от същите човешки проблеми като страх от самота и предателство.

"Те свързват това, което постигат, или външното с тяхната идентичност. Когато има такова отъждествяване с външното - с пари, с красота, когато търсим и черпим стойност от там, това винаги пропада. Защото в един момент и младостта си тръгва, и парите могат да се изгубят", разказва психологът.

Според нея богатите хора изпитват и дълбоко съмнение относно искреността на хората в тяхното обкръжение, страхувайки се, че останалите търсят единствено облаги от тях.

Детската агресия и виртуалната реалност

Голяма част от практиката на Лесер е насочена към проблемни тийнейджъри, младежи със зависимости и такива, проявяващи агресия. Тя прави паралел между трагичните случаи с масови стрелби в американските училища и агресията сред българските ученици. По думите ѝ, макар мащабът да е различен заради ограничения достъп до оръжие в България, кризата се проявява чрез насилие и унижение в училище. Основен фактор за тези проблеми се оказва интернет, тъй като психиката на подрастващите не прави разлика между екрана и действителността.

"Фронталните дялове в мозъка още не са развити и детето няма правилна преценка и за рисковете и за последствията. Няма границата за това къде е реалното и къде е нереалното, къде е играта", обяснява експертът.

Тя допълва, че сигналите за липса на емпатия или прояви на жестокост често се пренебрегват от заетите родители, които не взимат навременни мерки.