Изследване отчита екстремни нива на топлинен стрес

Температурите в някои от големите български градове са се повишили с до девет градуса и половина през последните двадесет години, съобщават от bTV. Мащабно проучване на Института GATE към Софийския университет анализира топлинния стрес в десет подбрани населени места за периода от лятото на 2006 до лятото на 2025 година.

Острови на топлина

Данните сочат, че най-сериозни са температурните амплитуди в Плевен, София и Пловдив. В тези градове ясно се наблюдава ефектът на така наречените градски острови на топлина, като в определени часове на денонощието разликата достига до 9,5 градуса.

Ситуацията в Северна България също търпи промени – в Русе, Видин и Силистра е регистрирано повишение на градусите с между 3 и 5 градуса за изследвания двадесетгодишен период.

„Топлинен стрес е съчетанието не само от температурата, а изследваме и други показатели – например вятър, влажност и слънчево нагряване“, обяснява д-р Лидия Витанова, изследовател в института и доктор по климатология.

Според нея климатът се е променил както на национално, така и на регионално ниво. Резултатите, получени чрез специализирано моделиране, показват, че промяната варира от 1–2 градуса по Черноморието до близо 10 градуса във вътрешността на страната.

Влиянието на морския бриз

За разлика от централните и северните райони, морските градове показват по-различна климатична картина. Във Варна и Бургас се отчита дори понижение на температурите във вечерните часове спрямо вътрешността на страната.

„Това е заради морския бриз. Все още Черно море има благоприятно влияние върху морските градове“, уточнява Витанова.

Проблемът със затоплянето обаче не е ограничен само в летните месеци. В София ефектът на градския остров на топлина се усеща и през зимата, когато в определени райони се отчита повишение с 3–5 градуса.

Индивидуални мерки за всеки град

Експертите са категорични, че самото отчитане на температурата не е достатъчно, за да се разбере реалното усещане за горещина сред хората. Затова се налага прилагането на специфични мерки.

„Всеки един град е уникален. Нашето послание е, че е необходимо да се направят мерки, но те трябва да бъдат пригодени към специфичността и индивидуалността на всеки един град“, посочва климатологът.

Като основни възможни решения се очертават по-доброто градско планиране, изграждането на повече водни площи, паркове и зелени пространства. „При едно балансирано градско управление, увеличаване на озеленяването и парковете, водни пространства може да имаме някакъв баланс в градовете и извън градовете и да се усеща по-прохладно през лятото“, допълва д-р Витанова.

Данните от проекта вече са представени пред експертите от Столичната община и общинската дирекция „Климат“, като амбицията е информацията да стане достъпна за повече местни администрации и за самите граждани.