Вносът от Европа расте по-бързо от продажбите

През 2025 година България отчита отрицателно търговско салдо от 3,4 милиарда евро със страните от Европейския съюз заради свиване на износа и увеличаване на вноса, съобщават от БГНЕС. Докато общоевропейският търговски излишък остава положителен, макар и намаляващ, родната икономика отбелязва сериозно отстъпление на основния си външен пазар.

През изминалата година вносът на стоки в Европейския съюз се увеличава с 2,4 процента, а износът нараства с едва 1,9 процента. В резултат търговският излишък на съюза се свива от 140 милиарда евро през 2024 година до 130 милиарда евро през 2025 година.

За България картината е значително по-неблагоприятна. Предварителните данни показват, че през 2025 година износът на български стоки към останалите държави от съюза намалява с 3,8 процента и достига 27,55 милиарда евро. В същото време вносът се увеличава с 4,5 процента до 30,95 милиарда евро. По този начин само във вътрешнообщностната търговия страната приключва годината с дефицит от близо 3,4 милиарда евро.

Свиване на европейския излишък

Числата показват, че Европейският съюз запазва положителното си търговско салдо, но излишъкът е намалял с 10 милиарда евро. Това не означава срив на европейската търговия, тъй като и износът, и вносът нарастват, но вносът расте по-бързо. Търговският баланс е ключов показател за конкурентоспособността. Когато една икономика увеличава продажбите си зад граница, но успоредно с това увеличава още по-бързо покупките си от чужбина, положителният резултат постепенно се стопява.

Съюзът остава далеч от кризисната ситуация от 2022 година, когато високите цени на енергията доведоха до огромен дефицит от 434 милиарда евро. Въпреки излишъка от 130 милиарда евро през 2025 година, посоката спрямо предходната година е показателна за забавяне на търговската динамика.

Спад на българския износ

Натискът върху българската икономика се вижда най-ясно в търговията със страните от Европейския съюз. Свиването на износа с 3,8 процента на фона на растящ внос означава, че родните компании продават по-малко стоки на най-важния си външен пазар. Основните търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 63,8 процента от износа към държавите от съюза през 2025 година.

Зависимостта от състоянието на европейския пазар е осезаема. Когато търсенето в партньорските икономики отслабва или чуждите производители стават по-конкурентоспособни, ефектът бързо се пренася върху българския износ. Отчита се изричното разграничение, че данните за България към съюза касаят вътрешнообщностната търговия, докато за целия съюз се измерва търговията с трети страни.

Енергийната зависимост на Европа

Структурата на европейската търговия разкрива сериозна зависимост от външни доставки на енергийни продукти. През 2025 година дефицитът на Европейския съюз в този сектор достига 298,8 милиарда евро. За сравнение, през 2015 година той е бил 226,2 милиарда евро, а през рекордната 2022 година е скочил до 650,5 милиарда евро.

Този дефицит се компенсира до голяма степен от силните позиции на европейската индустрия. При химическите продукти се отчита излишък от 257,4 милиарда евро през 2025 година, което е почти двойно повече спрямо десетилетие по-рано. Машините и превозните средства също поддържат положителния баланс. Тревожен сигнал обаче идва от групата на останалите промишлени стоки, която от излишък през 2015 година вече преминава в дефицит от 37,6 милиарда евро.

География на доставките

Съединените щати са най-големият пазар за европейския износ през 2025 година, поемайки 21 процента от продажбите извън съюза. Великобритания е на второ място с 13,1 процента, следвана от Швейцария с 8,3 процента.

При вноса лидер е Китай, който осигурява 22,3 процента от извънсъюзните доставки на стоки за Европа. Съединените щати са втори с 14,1 процента. Това очертава стратегическия проблем пред европейската икономика – огромна зависимост от външни пазари за реализация на производството, съчетана със силна зависимост от външни доставчици.

Натиск върху родната икономика

За България тази макроикономическа картина носи сериозни предизвикателства. Дълбоката интеграция във веригите на доставки прави българския износ изключително чувствителен към колебанията в европейската индустрия. Разминаването между намаляващия износ и растящия внос показва засилен натиск върху външнотърговската позиция на страната през 2025 година.

Докато европейската търговия отчита просто забавяне на положителната динамика, за България комбинацията води до милиарди евро отрицателно търговско салдо с европейските партньори. Основният въпрос пред родната икономика е дали производството ще успее да възстанови позициите си и да превърне растящото вътрешно търсене в реални продажби зад граница, вместо в генериране на допълнителен внос.