Северен централен район е без нито един километър

България продължава да изостава драстично в развитието на своята магистрална мрежа спрямо останалите държави в Европейския съюз, като към края на 2025 година разполага с общо 877 километра. Данните показват сериозен регионален дисбаланс, а експерти и шофьори повдигат въпроса за бъдещето на таксуването и евентуалното преминаване от винетки към тол система, съобщават от NOVA.

Магистралната мрежа у нас в числа

Според данните на Националния статистически институт (НСИ), общата дължина на завършените скоростни отсечки в страната е 877 километра. Разпределението им обаче е изключително неравномерно. Югозападният район, който включва и столицата, е най-развит с 318 километра магистрални пътища. Следва го Югоизточният район с 223 километра.

Южният централен и Североизточният район остават с под 200 километра магистрали. Северозападният регион, традиционно определян като икономически изолиран, разполага с едва 32 километра. Положението е най-критично в Северен централен район – въпреки активните проекти, към края на 2025 година там все още няма нито един завършен и въведен в експлоатация километър магистрала.

Европейският контекст

Данните на Евростат очертават мащабна разлика между водещите европейски икономики и останалите държави. Лидери са Испания с над 15 000 километра, Германия с над 13 000 километра и Франция с над 11 000 километра. Класацията продължава с Португалия, Нидерландия и Гърция. Изключвайки Нидерландия, която е три пъти по-малка от България, Португалия и Гърция са съизмерими с нас по територия, но тяхната магистрална мрежа варира между 2 000 и 3 000 километра – до три пъти по-дълга от българската.

В тази статистика България заема 20-о място, въпреки че по площ е на 10-а позиция. По отношение на темпото на изграждане през последните 12 години, челните места отново са за Испания, Италия и Гърция. България заема 10-о място в този списък със скромните 272 километра, изградени в периода от 2013 до 2025 година.

Модели на таксуване

България остава сред държавите, в които преминаването се заплаща с винетки. Най-скъпата дневна винетка за лек автомобил в Европа е в Унгария – над 15 евро. В Словения, Чехия и Австрия тя струва между 8 и 9 евро, като по-евтина от нашата в момента е само тази в Румъния.

В редица европейски страни като Португалия, Ирландия, Хърватия, Гърция, Италия, Франция и Испания се плаща тол такса, като 100 километра струват средно между 7 и 12 евро. В същото време в държави като Нидерландия, Германия, Дания, Швеция и Финландия магистралите за леки автомобили остават безплатни, с изключение на специфични съоръжения като мостове и тунели.

Гръцкият опит и трафикът на ТИР-ове

При сравнението между тол таксите и винетната система, Явор Жерев, който редовно пътува по маршрута Благоевград – Солун, акцентира върху цената на пътуването. До границата той се движи с българска винетка, след което преминава към гръцките тол пунктове.

„Имат 3 пункта за плащане до началото на Солун. Първо – цените там са доста високи. Едно отиване на лек автомобил от Благоевград до Солун и обратно излиза малко над 10 евро, което на фона на цените на винетките в България в момента е много, много по-висока цена. Ние имаме привилегията като шофьори на леки автомобили да пътуваме срещу 60 и няколко евро целогодишно неограничено“, коментира Явор Жерев.

Тол системата оказва влияние и върху трафика, особено след влизането на България в Шенген, когато физическите граници отпаднаха, но пунктовете за плащане останаха тесни места.

„През летния сезон пътната мрежа от Кулата до Солун е доста натоварена. Много пъти ми се е случвало, когато опашката се е образувала над километър, самите гърци са принудени да вдигат бариерите, за да пропуснат целия този трафик. Може би правителството трябва да помисли, ако прецени, че ще слага такова тол таксуване, да сложат доста повече пътни платна“, допълва шофьорът.

Очакванията са евентуалното въвеждане на тол система за всички пътища у нас да увеличи приходите в бюджета и да промени драстично начина, по който се таксува транзитът. В момента ТИР-ове от цяла Европа преминават през страната, плащайки сравнително ниски такси.