България е в най-лошата си фискална позиция от началото на хилядолетието

България се намира в най-лошата си фискална позиция от началото на хилядолетието, като само за първите три месеца на 2026 година бюджетният дефицит достига 1,5 милиарда евро. Това констатира в свой подробен анализ старши икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев, съобщават от БНР. Експертът предупреждава директно новата власт, че без спешно и категорично овладяване на харчовете, страната е изправена пред нулев икономически растеж и тежка политическа нестабилност.

Тревожна статистика и румънски сценарий

Официалните данни на Евростат потвърждават макроикономическите сътресения у нас. България не е спазила Маастрихтския критерий, като бюджетният дефицит за 2025 година е фиксиран на 3,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), което се равнява на над 4,1 милиарда евро. Това е най-високото ниво на задлъжнялост за последните четири години. Разходите по консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2026 година възлизат на 11,5 милиарда евро, което представлява драстичен скок с близо 20 процента спрямо същия период на предходната година.

Държавният дълг достига 30 процента от БВП, а при запазване на текущата траектория на агресивно харчене, страната се движи към критични нива от 45-50 процента към 2030 година. Икономистите предупреждават за съвсем реален риск от повтаряне на така наречения "румънски сценарий", при който раздутите държавни разходи и липсата на реформи водят до принудително вдигане на данъците и рязък скок на инфлацията.

Предупреждението на експертите

Анализът на ИПИ идва като логично продължение на публикуваната през април "Бяла книга 2026", която постави фискалната консолидация като абсолютен приоритет номер едно в средносрочен план за държавата. Според икономистите комбинацията от по-висока инфлация и икономически растеж в момента пълни хазната, но тези приходи не се управляват ефективно.

"Ако искаш да има стабилност и да управляваш с хоризонт от четири години, трябва навреме да овладееш разходите, да обърнеш траекторията на бюджета и да позволиш на икономиката да расте", пише Петър Ганев в своя анализ. Той е категоричен, че изпускането на държавните финанси извън контрол ще доведе до неизбежни последствия за цялото общество.

"Ако изпуснеш бюджета съвсем извън рамки, следват болезнени мерки, нулев растеж и политическа нестабилност", допълва експертът.

Скритият дефицит и рискът от санкции

Ситуацията в държавната хазна може да се окаже дори по-сериозна от отчетената в официалната статистика. Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков алармира, че реалният дефицит за изминалата година след очакваната ревизия ще скочи между 5 и 5,5 процента. Според него първоначалните данни не отразяват различни "счетоводни творчества", като авансово събрани данъци и специфични операции с държавни банки. Тази теза се подкрепя и от депутати в парламента, които остро критикуват използването на подобни похвати за прикриване на реалната бюджетна дупка.

Финансовите анализатори подчертават, че основният риск пред България в момента не е просто стартирането на класическа процедура по свръхдефицит, а задействането на "корекционна процедура" по Пакта за стабилност на Европейския съюз. Тя се активира автоматично при отклонение от предварително договорената разходна траектория и би поставила страната под постоянен и строг финансов надзор от Брюксел, включващ фискални санкции на всеки шест месеца.