Амоняк във водите на Дунав след потъването на два шлепа
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Корабите са превозвали калиев хлорид и азотни торове, няма информация за мъртва риба
Четири дни пълно информационно затъмнение покрива тежък инцидент с потенциални екологични последици в река Дунав. Два шлепа, натоварени с хиляди тонове химически торове, са потънали още в петък (9 януари), но обществеността научава за това едва днес.
"Инцидентите са станали в близост до Зимнича, но в българския участък на реката," заяви Иван, цитирана от румънската секция на Радио Свободна Европа.
Хронология на прикриването
Още на 9 януари БТА съобщава лаконично за "заседнал кораб" срещу Свищов. Тогава директорът на "Речен надзор – Русе" Иван Иванов успокоява, че плавателният съд е извън корабоплавателния път и не пречи на движението. Никой обаче не споменава най-важния детайл – че шлеповете са пълни с химия и че впоследствие са потънали.
Едва днес става ясно мащабът на проблема. Потъналите съдове са два:
-
Шлеп PZ 14803 (под словашки флаг, управляван от босненската "Страман Дуу"), превозващ калиев хлорид.
-
Моторен шлеп "Феникс Юпитер" (под румънски флаг, на фирма "Мондотрансалекс"), превозващ над 1133 тона азотни торове.
"Разтварящ се" проблем или екологична бомба?
Властите в румънския окръг Телеорман признаха днес, че пробите от 12 януари (три дни след инцидента) показват превишаване на индикатора за амоняк. Въпреки това, официалната позиция остава подозрително оптимистична.
"Концентрацията на амоняк се разтваря напълно след няколко километра," твърдят от префектурата на Телеорман, цитирани от Аджерпрес. Специалисти от Румънската национална администрация по водите също уверяват, че "няма значителни промени" и не е забелязана измряла риба.
Остава отворен въпросът: Къде отиват хилядите тонове разтворени химикали и какъв ще е кумулативният ефект върху екосистемата надолу по течението, включително към Русе и Силистра?
Липсата на своевременно оповестяване поставя под сериозно съмнение ефективността на системите за ранно предупреждение между двете държави. Ако изтичането беше по-масирано и токсично, населението на крайдунавските градове щеше да разбере твърде късно.





















