Новата "икономика на лъжата" залива избирателите с евтина пропаганда и мемета

На прага на поредната предизборна кампания България се изправя пред безпрецедентна заплаха – индустриалното производство на политическа пропаганда чрез изкуствен интелект (AI). Технологията вече позволява създаването на фалшиви новини, синтетични видеа и манипулативни изображения за секунди и на практика без пари, предупреждават експерти по киберсигурност и дигитални изкуства.

Това не е просто технологичен напредък, а пълна промяна на правилата на играта, при която политическият дебат се подменя от "техниката на пожарния маркуч" – заливане на аудиторията с толкова много фалшива информация, че истината става невъзможна за откриване.

Фабрики за илюзии

Генерираната с изкуствен интелект дезинформация се създава по две основни причини – за пари или за политическо влияние. Според разследване на БНТ, мрежите за дезинформация вече не се нуждаят от скъпи студия или реални хора.

"Искаме да покажем колко е лесно. Това е безплатна версия, която много бързичко генерира нещо на базата на един елементарен текст," демонстрира Петя Чалъкова, изкуствовед и експерт по дигитално изкуство.

Пример за това е скорошната истерия с видеоклип, показващ мъж с каруца, пълна с монети, който влиза в банка. На историята повярваха не само потребители в социалните мрежи, но и редица медии, въпреки че клипът е изцяло синтетичен продукт. Друг популярен случай са видеата със "снежната Камчатка", създадени единствено за генериране на кликове и приходи от реклама.

Политическата цена на "смешките"

Когато тези инструменти попаднат в ръцете на политическите щабове, резултатът е опустошителен за демократичния процес. Стратегията вече не е убеждаване на опонента, а радикализиране на собствените привърженици чрез емоционални, често хумористични изображения – т.нар. мемета.

"Имаме 100% канали, които само с това се занимават – политическо съдържание и мемета," заяви Георги Ангелов, старши анализатор в компания за медиен мониторинг. Според него целта е избирателят да бъде "залят" с определен тип съдържание, което влияе подсъзнателно, дори когато се консумира само за забавление.

Руслан Трад, сътрудник в Лабораторията за дигитални форензик изследвания (DFRLab) към Атлантическия съвет, подчертава скрития механизъм на тази манипулация:

"Ти контролираш всъщност потока на мисли и как се възприема даден проблем. Повечето хора искат просто да харесат някаква картинка. Те не искат да осмислят съдържанието ѝ."

Според Трад целта на тези кампании е да консолидират "твърдите ядра" и да ги използват като оръжие по време на изборите, създавайки затворени информационни балони, които не комуникират помежду си.

Българската следа и руските мрежи

Анализаторите разкриват съществуването на канали на български език, които са част от по-голяма международна проруска мрежа за дезинформация в Източна Европа. Схемата е проста, но ефективна: създават се страници, които първоначално публикуват безобидни сантиментални истории, за да натрупат последователи сред по-уязвимите групи. На следващ етап се въвежда автоматизирано политическо съдържание.

"Снимките на журналистите в този сайт например също са генерирани с изкуствен интелект, такива хора няма," разкриват експертите.

В Полша подобна кампания с AI видеа вече беше използвана за създаване на настроения срещу Европейския съюз. В България схемата копира модела от Румъния – създаване на "устойчива екосистема" от един централен "чист" профил и десетки неофициални акаунти, които вършат "мръсната работа" по разпространение на дезинформацията.

Краят на обективната реалност?

Най-тревожната тенденция е превръщането на политиката в риалити шоу, където алгоритмите на платформите като TikTok и Facebook "награждават" най-провокативното и опростено съдържание. Това води до "инфантилизация" на обществото и невъзможност за водене на сериозен политически разговор.

"Възпитава се общество, което е нетолерантно, инфантилно и неспособно на политически дебат," предупреждават анализаторите.

Технологията напредва толкова бързо, че белезите за разпознаване на фалшификати (като грешния брой пръсти или неестествените сенки) вече изчезват.

"Колкото и да разчитаме на критичното си мислене, когато материалът е с идеален звук и образ, става неразличимо кое е истина и кое лъжа," обобщава Петя Чалъкова. Тя подчертава липсата на регулация и етични норми: "Ние не проведохме този диалог преди да започнем да използваме тази технология, а тя вече е масово сред нас."

В тази нова реалност, единствената защита на избирателя остава критичният прочит на информацията – умение, което става все по-трудно в ерата на синтетичната реалност.