Разликите в стандарта на живот между София и страната се задълбочават според изследване на ИПИ

България е изпуснала контрола върху публичните финанси и се нуждае от незабавни мерки за балансиране, за да не повтори негативния опит на северната ни съседка. Това предупреждение отправи старши икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов по повод Бюджет 2026 и актуалното състояние на държавната хазна.

"Изтървахме публичните финанси и в момента трябва да вземем мерки да ги балансираме, ако не искаме да изпаднем в сценария на Румъния, чийто дефицит тази година може да е 9%, а публичния ѝ дълг е нараснал до 60%", заяви Николов, цитиран от БНР.

Според експерта, страната трябва да започне бюджетна консолидация незабавно, за да се избегне "негативната бюджетна спирала". Той е категоричен, че фокусът трябва да падне върху ограничаването на държавните харчове, а не върху търсенето на нови начини за облагане на населението.

Проблемът с разходите

Икономистът подчерта, че данъчната тежест вече е висока и допълнителното ѝ увеличаване би имало обратен ефект.

"Разговорът трябва да бъде как да ограничим държавните харчове, не да се чудим как да съберем нови приходи от населението, което вече се задъхва," коментира Николов.

Той посочи конкретни данни за дисбаланса: "За да нямаме дефицит, трябва да харчим под 40% от БВП през бюджета. В момента правителството се опитва да прехвърли 46%, но със същите приходи."

Според анализатора, всяко повишаване на минималната заплата и данъците принуждава все повече работодатели и работници да преминат в сивия сектор.

Две скорости на развитие

В рамките на годишното изследване "Регионални профили 2025" на ИПИ, икономистите отчитат задълбочаване на разликите между отделните области в страната.

"Генерално разликите са двойни – между областите на опашката и областите начело," обясни Николов. Наблюдава се тревожно "струпване на опашката", като най-динамичните области продължават да се развиват бързо, докато останалите изостават все повече.

Николов отбеляза, че макар делът на домакинствата в бедност да нараства статистически, реалната покупателна способност на хората около линията на бедност се е повишила.

Застаряване и икономика

Демографската криза оказва пряко влияние върху икономическия потенциал на регионите. Влошаването на естествения прираст в 24 от 28 области създава затворен кръг на изостаналост, особено в Северозападна България.

"Северозападът страда от много бързо застаряване на населението, много бързо свиваща се работна сила, което означава, че все по-малко хора ще са достъпни за работа в тези места, което ще прави инвестициите в тях трудни," анализира експертът.

По отношение на местната власт, Николов посочи, че общините стават все по-зависими от държавния бюджет. Ако преди десетилетие местните власти са разполагали с 40% собствени приходи, днес този дял е спаднал под 25%, което силно ограничава възможностите им за провеждане на собствени политики.