80 местни администрации не отговарят на закона, необходима е нова финансова философия

България се нуждае от драстична реформа на местната власт, която включва значително намаляване на броя на общините. Между една трета и една втора от съществуващите местни администрации трябва да бъдат съкратени, тъй като не отговарят на законовите критерии за съществуване. Това заяви старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов, цитиран от БНР.

Административна тежест и демография

Според експерта, централната и местната администрация вече не съответстват на демографската структура на страната и на нуждите на бизнеса. Николов посочи конкретен проблем със спазването на Закона за административно-териториалното устройство.

"Има ясен принцип, залегнал в Закона за местната власт, който казва, че за да се създаде една нова община, тя трябва да има поне 6 хиляди души население и да има позитивна демографска траектория," обясни икономистът.

Анализът на ИПИ показва тревожна статистика – поне 80 общини в момента не отговарят на този критерий, а още около 30 скоро ще паднат под прага от 6000 жители.

"Това показва, че е необходимо съкращаване на общини, като най-вероятно става дума за съкращаване на една трета до една втора от общините," допълни Адриан Николов. По думите му, подобна реформа би довела до освобождаване на между 10 000 и 15 000 души от тези администрации и значително оптимизиране на публичните разходи.

Връщане към фискалния разум

Икономистите от ИПИ предлагат връщане към финансовата философия отпреди COVID пандемията, при която публичните разходи се поддържат под 40% от БВП. В момента преразпределението достига 46%, което създава рискове от задълбочаване на дефицита.

"За да се върнем към фискалната разумност не е достатъчно само да има съкращения в администрацията, макар че през следващата година България ще отделя за издръжка на администрацията и за заплати 12% от БВП, а в другите европейски държави този процент е под 10," коментира Николов.

Реформи в здравеопазването и съдебната система

Освен административните съкращения, алтернативният бюджет на ИПИ предвижда и нов модел в здравеопазването.

"Крайно време е да се мисли за изцяло нов модел на здравеопазване," подчерта икономистът, като уточни, че е необходимо съкращаване на броя на болниците и промяна във финансирането, което трябва да е обвързано с резултатите, а не само с лечението по клинични пътеки.

По отношение на съдебната власт, чийто проектобюджет достига 1 милиард евро, експертите предлагат замразяване на щата и преразглеждане на бонусната система. Според Николов, в системата има "сериозен дял на безотчетност", който трябва да бъде адресиран.