Икономистът критикува политическата реторика за предстояща финансова катастрофа у нас

Икономиката на България не е пред катастрофа, но политиците изкуствено създават паника, за да оправдаят бъдещи недалновидни разходи. Това коментира икономистът доц. Красен Станчев пред БНР по повод дебата около състоянието на държавния бюджет и очакванията към новия кабинет. Повод за анализа му станаха острите политически реплики около финансовото състояние на държавата, определяно от новите управляващи като "катастрофално", а от служебния финансов министър като "адекватно".

Изкуствена паника и доходи в публичния сектор

Основателят на Института за пазарна икономика (ИПИ) смята, че чертането на черни сценарии има конкретна политическа цел.

"Това е просто начин да си постелиш популистки килим, за да кажеш, че има някакъв проблем, който ще решиш", заяви доц. Станчев. Той припомни, че у нас от години се използват определения като "катастрофа", "обедняване" и "галопиращи цени", без те да отговарят на реалните икономически процеси.

"През 1997 година цените се увеличаваха двойно на всеки два дни. Това е катастрофа. Сега подобно нещо няма", коментира той, правейки сравнение с хиперинфлацията по време на Виденовата зима.

По думите му настоящото поскъпване се дължи не толкова на срив в икономиката, колкото на политики от последните години, свързани с автоматичното увеличаване на доходите в държавния сектор. Около 750-800 хиляди души – основно в държавната администрация, полицията и армията, получават ръст на възнагражденията, който изпреварва производителността на труда и инфлацията.

"Тези хора не произвеждат стоки и услуги за пазара, но доходите им растат пет пъти по-бързо от производителността", категоричен е икономистът.

Зависимост от държавни компенсации

Според Красен Станчев именно тази политика води до натиск върху бюджета и допринася за ръста на цените. Той критикува практиката различни сектори да искат компенсации от държавния апарат при всяко влошаване на международната конюнктура.

"Създаде се зависимост от субсидии и компенсации. Когато те спрат, следва истерия", допълни той.

Сериозен резерв за ограничаване на дефицита се крие в самата администрация. В бюджетите ежегодно се залагат около 16 хиляди незаети щатни бройки, които реално не могат да бъдат попълнени заради липса на кадри.

"Само ако бъдат премахнати тези незаети места, могат да се спестят около 500 милиона", изчисли Станчев.

Правилата преди пандемията

Икономистът не вижда драматичен риск, тъй като приходите в бюджета продължават да растат. По думите му България е с най-висок ръст на заплатите в Европейския съюз през последните пет години – близо 50%, което автоматично увеличава и постъпленията в хазната.

"Разходите просто не трябва да растат по-бързо от приходите", обобщи ситуацията той.

Основният риск пред бъдещото управление не е липсата на ресурси, а неразбирането на ситуацията и възможността да бъдат вземани популистки решения.

"Проблемът може да бъде решен с ограничаване на разходите и връщане към правилата за управление на публичните финанси отпреди пандемията", смята Станчев.

В края на разговора той коментира иронично непредвидимостта на политическите решения, цитирайки първия закон на Карло Чипола: "Никой не може да предвиди броя на глупаците в държавното управление."