Само пет големи руски рафинерии са останали незасегнати от украински дронове

Четирима от всеки петима украински граждани настояват атаките срещу руските петролни рафинерии да продължат, дори ако Съединените американски щати ограничат или напълно спрат военната си помощ за страната. Това показват данните от ново социологическо проучване на Киевския международен институт по социология, проведено в периода от 16 до 25 октомври 2026 година. Резултатите излизат на фона на сериозни разногласия между Киев и Вашингтон, след като американската страна изрази опасения, че изваждането от строя на руските преработвателни мощности води до повишаване на световните цени на дизеловото гориво.

Изследването на нагласите е осъществено чрез телефонни интервюта сред 828 пълнолетни граждани, които живеят на териториите под контрола на украинското правителство. Точно 80% от анкетираните са категорични, че ударите по енергийната инфраструктура на Москва не трябва да спират въпреки риска от загуба на подкрепата от ключовия съюзник. Едва 11% от участниците в допитването се обявяват против подобни действия при условие на американски санкции срещу Киев, а останалите 8% не могат да преценят.

Мащаб на кампанията срещу руския петролен сектор

През 2025 и 2026 година украинските сили значително увеличиха интензивността на атаките с далечен обсег срещу руската нефтена индустрия. Основната стратегическа цел на тази кампания е да се свие производството на гориво за руската армия и да се ограничат приходите от износ на петрол, с които Кремъл финансира военните действия.

Според данни на Международната агенция по енергетика през първите осем месеца на 2026 година руските петролни рафинерии са ставали обект на атаки средно веднъж на всеки три дни. Статистиката показва, че до края на месец август само пет от общо 32 големи преработвателни предприятия в Русия са останали незасегнати от украинските безпилотни летателни апарати. Някои от ключовите обекти са били поразявани до 15 пъти от началото на пълномащабната война.

Дипломатическо напрежение между Киев и Вашингтон

През октомври 2026 година кампанията срещу рафинериите се превърна в основна ябълка на раздора между украинското ръководство и Вашингтон. На 10 октомври Доналд Тръмп обвини Украйна, че предизвиква скок на световните цени на дизела заради ударите по руските съоръжения, и призова Володимир Зеленски да бъде сменен с президент, който е способен да постигне споразумение с Русия.

Непосредствено след това стана ясно, че САЩ заплашват да ограничат обмена на разузнавателна информация с Киев, както и да преустановят подкрепата си за програмата PURL – специализирания механизъм за закупуване на американско въоръжение за Украйна, финансиран от европейските държави, информират от Телеграм канала „Агенство“.

В отговор на американския натиск Киев временно замрази операциите си. На 15 октомври Володимир Зеленски, цитиран от Financial Times, посочи, че Украйна е преустановила ударите по руската енергийна инфраструктура за три дни по искане на САЩ, но въпреки това Русия не е спряла атаките си срещу украинските енергийни съоръжения. Още в същия ден украински дронове поразиха нефтената рафинерия в Рязан, а на 16 октомври беше атакувано и съоръжението в Сургут, след което нови удари по обекта не са регистрирани.

Проблеми със сателитните комуникации на фронта

Дипломатическият сблъсък съвпадна по време и с технически затруднения за украинската армия на бойното поле. На 13 октомври военните части се сблъскаха със сериозни ограничения в скоростта на спътниковите комуникации Starlink, както и на тяхната специализирана военна версия Starshield.

Проблемите с връзката продължиха повече от десет дни в критичен за отбраната момент. Едва на 24 октомври от пресцентъра на Министерството на отбраната на Украйна обявиха, че сателитните комуникации са напълно възстановени до обичайните си скорости на работа.