500 хиляди работници няма да достигат на бизнеса през следващите 5 години. 

Тази прогноза направи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, алармира 24 часа. Само в автомобилния клъстер ще са нужни 45 хил. работници с техническо или средно образование. “В момента има остър недостиг на инженерно-технически кадри - както квалифицирани работници, така и машинни и електроинженери, IT специалисти”, обясни Велев.

Глад за квалифицирана работна ръка изпитват и чуждите инвеститори. Част от тях не могат да направят разширение на бизнеса си в България, защото нямат човешки ресурси. Това е причината те да инвестират в съседни страни.

Една от най-търсените професии не само у нас, но и в Европа е инженерната. Проблемът пред бизнеса е не само количествен, но и качествен.

“Инженерната професия е по-трудна за усвояване от редица други и въпреки че възнагражденията вече са добри, кандидатите не са достатъчно, а оттам и подборът не е достатъчно добър”, обясни Велев. "На входа на техническите вузове приемат с тройки от дипломите, докато бизнесът иска отличниците", образно описа той. “Затова усилията са за създаване на интерес на учениците към инженерните професии чрез занимателна математика, кръжоци по наука и техника, конструиране на модели - които имат призвание към тези професии, да ги подготвим и помагаме така и на входа на техническите университети да имаме по-амбициозни, способни и мислещи млади хора”, казва шефът на АИКБ.

В момента “Машинно инженерство” следват 4672 студенти, а “Общо инженерство” - 6873, сочи рейтингът на висшите училища за 2017 г. Безработицата при завършващите инженери е между 1,3 и 3,77%. Осигурителният доход на младите кадри достига 1417, 73 лв.

Заплатата на инженер у нас е между 1000 и 3000 лв, а в чужбина тя варира между 5 и 7 хил. лв. В Дъблин например на машинен инженер с опит шприцоване се предлагат 50 хил. евро годишно.

Решение на проблема бизнесът вижда в легалната трудова миграция и вноса на кадри. “Промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се направиха, но има много подзаконови нармативни актове, които затрудняват и бавят този процес”, обясни Велев.

За инженер от Украйна трябва да се легализират маса документи и да се измине дълъг бюрократичен път. Отнема 3 месеца и струва няколкостотин евро за всеки кандидат. А за да замине същият инженер от Украйна на работа в Полша, са достатъчни една седмица и 30 евро. Бизнесът иска по-скоро да се подпише двустранна спогодба с Украйна за лесен обмен на работници. Такава вече има с Армения и Молдова, но и те не са на практика влезли в сила. 312 свободни места за инженери са обявени в бюрата по труда за първото 6-месечие, най-много в областите София, Варна, Пловдив, Стара Загора и Русе. “Инженер конструктор” и “Инженер производство” са най-търсените. С посредничеството на бюрата 246-ма със специалност в областта на инженерните науки са започнали подходяща работа.

Стипендии за млади инженери срещу 5 г. работа у нас и трансфери като на футболистите

Студентите по инженерните да получават специална месечна стипендия. Срещу това те ще се задължават след завършването на образованието си да работят 5 години в България.

Това предложи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. При напускане на страната по-рано, студентът ще връща стипендията, обясни той. В даден момент бизнесът може да поема стипендиите на студенти, които си е харесал. Тогава за младите работници ще се дължат трансферни права по подобие на професионалните футболисти, ако решат да сменят работодателя.

Това ще привлече допълнително амбициозни и и способни млади хора в тези специалности, смята Велев.